Четвъртък, 25 Март 2021 16:22

За Татяна Лолова с усмивка и обич (спомен на проф. Цочо Бояджиев)

Татяна Лолова Татяна Лолова Снимка: Георги Димитров / Vesti.bg

След трагичната вест за смъртта на една от любимите артистки за много българи родният ефир се изпълни със спомени за нея, с повторения на предавания с нейно участие. Беше наречена чудо, кралица на българската сцена, слънце. Същевременно известният журналист Георги Тошев подчерта и земното в нея – страхотното ѝ чувство за нормалност, което е страхотен урок! Разказа как хората от нейния блок са се радвали, излезли на балкона да я видят при неговата разходка с актрисата.

Знаейки, че нейн съсед и приятел е нашият земляк проф. Цочо Бояджиев, го помолихме да разкаже за читателите на "Хемус нюз" за Таня, както е озаглавил писмото си до редакцията. Оставяме ви да се насладите на словото на сладкодумния разказвач и сърдечно му благодарим!

В самия край на 1983 година след дълги и тягостни разправии най-сетне получихме жилище в единадесететажен блок. Няколко дни, след като се бяхме нанесли, майка се върна от покупки сияеща. Знаете ли с кого пътувах в асансьора? – попита, без да крие вълнението си. - С Татяна Лолова. Така разбрахме, че сме съседи на великата актриса. Сближихме се бързо. Спомням си добре първото им гостуване у дома. Животът ми ме е срещал с немалко забележителни хора. Никога обаче не бях виждал талантът да избликва така ярко от всяка дума и от всеки жест. Таня излъчваше талант, една особена органична надареност, съчетана с изключителна добронамереност. Никога не я чух да каже лоша дума за някого – нито в автобиографичната си книга, която, прочее, претърпя няколко издания, нито в разговорите ни. В нейния свят всички бяха талантливи и добри. Недоразуменията и конфликтите, които съпътстват всеки човешки живот, я нараняваха, но не събуждаха в нея желание за отпор. Твърде щедра беше душата ѝ. Tя е гениална комедийна актриса, но талантът ѝ не търпеше жанрови ограничения. Достатъчно е да си припомним „Дуенде” и особено „О, щастливи дни”, за да осъзнаем каква изумителна драматична актриса беше тя. И още една необичайна нейна роля. Когато заедно с някогашния ми асистент и сегашен професор Георги Каприев /с чието участие беше написана автобиографичната ѝ книга „1/2 живот”/ обявихме специализиран  курс по средновековна култура, я поканихме и тя беше избрана във Философския факултет за асистент. Излишно е да казвам колко „цветно” стана преподаването и колко щастливи бяха студентите да получат своеобразния автограф в книжките си.

Таня беше омъжена за един не по-малко прекрасен човек, Славе. Едно лято ми гостуваха в Троян. Хората, които срещахме, не криеха любовта си към нея. Искрено ѝ се радваха. И това беше сигурен знак. Ние, троянци, както се знае, не обичаме да си създаваме кумири. За нас по отношение на основателно и неоснователно величаемите личности е валидно едно средновековно правило: „те все пак са били хора”. Затова и преклонението ни пред нечий талант има много висока стойност. На такова преклонение се радваше Таня в нашия град. Що се отнася до мен… Славе забеляза, че в банята ни няма кукички за закачане на хавлиите. И постави /той умееше всичко/ две такива – една синя и една червена. Два знака за присъствието на тези толкова скъпи приятели в живота ми. Особено сега, когато вече ги няма.