Събота, 03 Юли 2021 10:33

Празник на с. Велчово. Въстановка на фрагменти от историята свързани с Велчо войвода

На 2 юли 1876 г. в Севлиево е обесен Велчо Петров Ночев - Велчо Войвода или Велчо Комита. Български хайдутин, революционер, национален герой. Роден е през 1835 г. в махала Камено бърдо, Севлиевско. От малък остава сирак и живее само с майка си под опеката на чичо си Симеон. От ранна възраст се сблъсква със своеволията на турци, които идват по махалите и колибите и вземат каквото им харесва. Велчо е овчар и често от стадото му са отвличани най-хубавите овце. По-късно, когато възмъжава, започва да посреща неканените гости с оръжие в ръка. Оттук тръгва и легендата за Велчо Войвода.

Имало много случаи на убийства на турци в района на Камено бърдо от неизвестни хора, което се приписвало все на Велчо. С тези и други подвизи той става страшилище за самозванците и защитник на бедното население от крайните махали на Дебневския боаз. Мъжеството му се носи от уста на уста. Хората казвали: "С Велча шега не бива!”.

По време на Априлското въстание Ночев е определен за стотник. Сражава се на предна линия на позициите при Каменна Лъка. Тъй като е отличен стрелец, е поставен да охранява най-опасните места по десния бряг на река Видим. След падането на Ново село Велчо се укрива в горите около родната си махала. Турците непрекъснато претърсват околността, измъчват жена му да го предаде, но без успех. Не е известно как е заловен, но най-разпространената версия е, че Мустафа Герджикоолу – управител на района, използва измама. Той кара кръстника на Велчо да го убеди, че ще бъде помилван, ако се предаде. Вярвайки на кума си, Велчо се предава, но Герджикоолу не удържа на думата си и заповядва да завържат комитата и да го затворят. Когато го изправят пред съда в Севлиево, се провежда следният разговор: "Вярно ли е, Велчо, че ти си бил комита и много наши турци си убил в бунта?”, запитал съдията. "Не съм ги броил колко съм убил, но другарите ми казват, че мой куршум не е отивал напразно”, отговаря Велчо.

Управителят заръчва да изпратят героя на съдебните власти в Търново. Там местният мютесариф нарежда Велчо Войвода да бъде незабавно обесен. Това се случва по време, когато смъртните присъди били официално спрени.