Неделя, 05 Септември 2021 09:49

Осмо участие на Дамския камерен хор – Троян, на фестивали в Европа

Наши хористки от Дамския камерен хор – Троян след концерта Наши хористки от Дамския камерен хор – Троян след концерта

Преди няколко дни Дамският камерен хор при НЧ "Наука – 1870 г." се върна от Албания, където изпълни четири песни на фестивала "Дни в Албания" в древния град Драч (Дуръс). В това издание на фестивала участваха само 7 състава за разлика от други години, може би заради коронавируса, макар че в Албания никой не го признава и хората са без маски. Освен троянският хор българско участие имаше от Фолклорна група "Кукери" – Русе. С две формации се представиха и северните ни съседи от Румъния. Нашите братя от Македония се явиха с Ансамбъл за народни песни и хора "Коцо Рацин" – Скопие. Последните изпълнители бяха танцьори от Босна и Херцеговина. Домакините гостуваха от Тирана с "Tada Dance Akademy". До централния площад, място на фестивала, участниците минаха със своите национални носии и привлякоха погледите на местните жители, които ги снимаха и приветстваха.

Музикалното събитие започна с 4 песни на Camerala muzikor от Плоещ. 4-тата им песен беше българска. Нашият хор пое щафетата, дирижиран от корепетитора Надежда Бурева, която се справи чудесно и с двете роли. Разбира се, най-бурно ръкопляскат пътуващите с изпълнителите екскурзианти. Танцьорите от Русе показаха красотата на българските народни танци и носии, а децата от Македония естествено не се различаваха от тях. Много симпатии получи малкото момиченце от Фолклорния ансамбъл "Букурия" – Букурещ, което не отстъпваше по нищо на големите. Истински изящни красавици бяха малките албански момичета със своите носии и шарени чорапи, по които танцуваха. Техните млади треньорки следяха всяко движение, подсещаха ги отстрани на сцената усмихнати и насърчаващи . Напомняха Рада Госпожина на годишния изпит в "Под игото". Напредналата бременност на едната учителка не ѝ попречи да бди над своите момичета. Последни на сцената излязоха момичета от Босна и Херцеговина, които я оцветиха с пъстри цигански костюми и играха по букет от обичани цигански романси.

Танцьори и публика от балканите се сляха във весело хоро, развявайки националните си знамена, а малки дечица от публиката неудържимо се изтръгваха от ръцете на майките си и сполучливо налучваха ритъма.

Участието на всяко събитие не е само блясък, изисква сериозна подготовка, несгоди да се преобличаш в знойния ден в нажежения автобус, но всичко се компенсира от това, което могат да видят и научат пътешествениците.

За пръв път хористите минават през Македония. На разсъмване са в столицата Скопие. От автобуса до центъра не личи, че сме в столица – обичайните южнобалкански боклуци дори и централната част. Друга е гледката, когато стъпим на крайбрежната улица, където река Вардар е опасана от красиви мостове. По пътя до тях и на самите тях има скулптури на известни книжовници, артисти, музиканти, художници, революционери, сред които са откраднати нашият Вапцаров, братя Миладинови, Григор Пърличев, Даме Груев, Гоце Делчев, Кирил и Методий... Мостовете напомнят тези в Прага, където на Карловия мост също се извисяват фигурите на Кирил и Методий. Времето не стига да се видят други забележителности в Скопие, само зърваме статуята на Александър Македонски.

Пътят минава покрай или през селища с нови къщи, в повечето случаи построени далеч от шосето. Виждат се повече джамии, само няколко църкви.

В Албания това е обяснимо – 70% от населението е мюсюлманско. Навлизаме в почти голи пространства, много от които и на най-стръмни места са засети с маслини – основната култура за отглеждане. По стръмните склонове на няколко места са се привели иглолистни дървета, сякаш всеки момент  ще паднат. Край пътя расте царевица. По балкони и прозорци, малки и в двете държави, няма цветя, но по високи тераси и покриви се виждат храсти, бегло напомнящи за висящите градини в Монако. Потискаща гледка са бункерите, които са и в центъра на Тирана,един превърнат в музей, и на плажа, а най-много покрай магистралите. Екскурзоводът показва фигурите на Сталин и Ервен Ходжа, по чието време е бил най-върлият комунизъм в света. Албания обаче се съвзема – има много ново строителство, стремеж крайморските хотели да приличат на хърватските, италианските, но невижданата мръсотия е голям проблем.

Тъжна гледка са мюсюлманките, забрадени, с тъмни "бански костюми" от шията до глезените. Една млада двойка с момиченце излеждаше щастлива, но мъжът на другата двойка беше оставил цялата грижа за двете деца на жена си.

Във втория по големина Дуръс е най-големият амфитеатър на Балканите, но не личеше да се използва, докато в Охрид в античния театър (на снимката) кипи културен живот през лятото. В този град, съперничащ си по красота с най-прочутите, екскурзовод на групата е Любовка – млада жена, чието излъчване напълно отговаря на името ѝ. С качването в автобуса, казвайки "един народ в две държави", стана наш единомишленик. Беше удоволствие да слушаме напевния ѝ говор, сякаш извиращ от страниците на "Железния светилник". Минавайки край грейналите къщи с всякакви цветя, с нанизи от чушки, се чувствахме на своя земя и си припомняхме скъпи моменти от нашата история. Посетихме и две скални църкви близо до хотел ,,Коцарев“, където преживяхме радостна вечер с оркестър. Пяхме заедно най-хубавите песни от Македония, танцувахме. Това стана благодарение на неуморната пътешественичка Пенка Петрова, която всичко знае, на Тодорина Марковска и Катя Ютерова – другите организаторки на екскурзията. Известен турист, Пенка ни заведе на каньона "Матка" , плувахме с лодка в езерото "Треска" ,влязохме в пещерата "Връла". Изливахме емоциите си с песни в автобуса, свързани с местата, където минавахме.

Вече се мисли за следващия фестивал и феновете от младежката група си запазват места.

До догодина!

Из записките на една хористка

Споделяне

Галерия със снимки