На срещата се разбра, че есетата от „Чувствителният разказвач“ са по теми за животните – Токарчук е активен природозащитник, за творчеството, за смаляващия се свят, за преводача, човешките права. Според преводача най-силното есе е за чувствителния човек и за буквализма, затова и откъсът, който бе избрал, бе от това есе. Невена показа своя екземпляр на книгата, в който са подчертани много пасажи, тъй като този сборник е и мисловно предизвикателство. „Няма вътре тема, която да не е моята тема“, сподели издателката.

Олга Токарчук е родена през 1963 г. В България е издадена през 2000 г., но тогава това минало незабелязано. Няколко нейни книги в последните години са достъпни за българския читател чрез издателство  ICU. Като личност тя е много интересна, с ярка обществена позиция. Крайните националисти от поляците я намразили силно след нейно изказване за тяхното присъствие във Втората световна война, имало заплахи, но и две полски награди в последно време. Последната ѝ произведение – „Книгите на Яков“е обемно – около 1000 страници, писано е над 10 години, и „минава“ през цялата културна история на Европа. В Полша вече е с трето издание, преведено е в САЩ и Франция, като английският превод е работен 7 години. Издателството обеща и българският читател да има това удоволствие след няколко години. А в обозримо бъдеще ICU ще предложи през ноември „Чудати разкази“ на Токарчук, както и три малки разказа в книгата „Гардеробът“, подходящи за коледен подарък, тъй като и илюстрациите ще са впечатляващи, дело на Таня Минчева. Нейна е и корицата на „Чувствителният разказвач“, направила впечатление на Токарчук и безспорно по-добра от тази на полското издание.

Като емпатия, структура на текста, както и с тъгата като ключова дума полската нобелистка е близка с нашия писател Георги Господинов, и неслучайно двамата са приятели, а предговорът към сборника е от него. Като рефлексия от срещата с книгата Диляна Денева каза „Тук сме, за да четем“, Крум Крумов – „Олеква ми, дава ми сила“, а Невена Кръстева – „Къде другаде да сме?“