Научната конференция „Музеят и градската памет“ – кулминация на събитията за 60-ия рожден ден на МНХЗПИ в Троян

Началото на честванията бе поставено на 3.03. с откриването на изложбата "Лицата на музея". Сега неин домакин е Информационно-културният център и гостите на конференцията имаха възможност да я разгледат. В началото на октомвари в галерия "Серякова къща" се откри изложбата "60 момента памет – за музея, хората, света" – авторска изложба с фотографии на Цветан Тончев – дългогодишен фотограф на троянския музей. На празника на Троян – Петковден, беше представена изложбата "Музеи. Истории за хора с кауза".

Водещата първата част на конференцията Десислава Вутова припомни, че музейното дело в Троян има почти столетна история. През 1924 г. учителят краевед Власи Илиев инициира създаването на музейна сбирка в читалището. Четири десетилетия тя се обогатява с археологически и етнографски материали.

На 27. и 28.04.1962 г. се организира първата теоретична конференция за състоянието и развитието на народните художествени занаяти. Най-важното решение е да се предложи утвърждаването на Музей на художествените занаяти и съвременната художествена промишленост в Троян. Документът, с който се утвърждава създаването на музея, е с дата 21.10.1962 г.

Приветствие за юбилея на музея поднесе кметът на Община Троян Донка Михайлова. Тя сподели, че няма по-добър начин да се отбележи кръглата годишнина от провеждането на конференция. Музеят на занаятите е връзка с нашите корени, но е и поглед в бъдещето. Можем да мислим за него, ако сме осъзнали своето богато наследство. Директорът на музея Елеонора Авджиева отговори, че всичко, което постига екипът, се дължи и на подкрепата на местната власт.

Поздрав от кмета Донка Михайлова:

Приветствени думи каза и Кирил Бинев, председател на Националната федерация "Култура" към КТ "Подкрепа". Той изрази уважението си към музейния екип заради енергията да опазва културното наследство.

Думата взе и д-р Екатерина Цекова, директор на Националния политехнически музей – София. Тя изрази възхищението си от екипа, който се развива и е изминал удивителен път напред. Това се дължи и на директора Ел. Авджиева, която е много добър мениджър и лидер, модерен ръководител, който кара институцията да върви напред с професионализъм и експертност. Поздрави и за уникалната книга "Музеи. Истории за хора с кауза“, чийто редактор е.

Поздравителни адреси прочетоха и Павлина Иванова от ПНМ в с. Ч. Осъм, инж. д-р Дочо Николов от началника на ВТЦ и от дружество "Традиция", Милена Иванова от ПГМЕТ в Троян. Десислава Вутова съобщи и за многото поздравителни адреси и подаръци, които продължават да пристигат, и прочете откъси от поздрава на проф. Велислав Минеков, министър на културата и от Борис Хаджийски, председател на УС на Сдружение "Български музеи".

Същинската част на конференцията започна с презентацията на Ел. Авджиева "Последните 10". В нея г-жа Авджиева разказа за постигнато в различни направления: изваждането на ценни ръкописи на бял свят, редовни археологически проучвания, изследователска дейност на докторанти, партньорства и събития, атрактивно представяне на наследството, платформа добавена реалност, шкафчета с безплатни материали за посетители, за колекциите, дарителите, реставрациите и много други. Представи ремонтите и преобразованията в новия член на музейното наследство – галерията "Серякова къща". В музея работят 10 човека, които изграждат своя професионален капацитет, а на 1.10.2022 г. г-жа Авджиева отбелязва 20-годишната си работа като директор. Основната работа на хората в колектива е да мечтаят, а мечтите да превръщат в работа. На 9.10.2019 г. е присъдено званието "Музей на годината".

Научният форум откри проф. Вера Бонева с доклада "Музеят и градската памет". Тя и всички лектори бяха представени с кратки биографии. В. Бонева говори за средищната роля на музейната институция, поради което е в центъра на града, а в някои селища има и специално построени сгради. В нашия музей изкуството присъства със своята сила.

Видин Сукарев от РИМ – Пловдив, говори за важността на научната работа в музеите и за музейните специалисти с научни степени.

В следващата си презентация Ел. Авджиева разказа истории за приноса на Музея на занаятите при откриване и спасяване на ценни фотографии. Снимките от семейните ценности се превръщат в движими културни ценности и имат шанс да останат.

Ангелина Иванова, председател на НЧ „Просвета“ – Добродан, представи музейната сбирка на читалището, която съществува вече повече от 4 десетилетия. Сбирката представя предмети от бита на доброданци и много снимки и е отлична възможност за краеведски изследвания.

Пенка Маринова е работила в Музея на занаятите от 1975 до 1991 г. Тя говори за ролята на общественото мнение за формиране възрожденското самочувствие на троянци и за своята голяма любов към нашия музей. Гордее се с постигнатото по-късно. Колективът съхранява своята емоционална памет и умее да оценява хората. От 1992 до 1995 г. в нашия музей е работил и Теодор  Тончев, а сега – в РИМ – Ловеч. Говори за наследниците на Христо Цонев Латинеца за залавянето на Васил Левски в Къкринското ханче, чиито спомени се различават от официалните факти по случая. 10 г. е работила в музея и Тотка Станчева. Сега завежда краеведския отдел в троянската библиотека. Темата, която разви, е за историците на Троян и техните истории за града, съхранени в този отдел. Кадър на троянския музей в миналото е и д-р Стилиян Иванов. Той разказа за близо 300 находки в крепостта при с. Дебнево. Инж. Дочо Николов, Павлин Стойнов и резбарката Веска Колева са свързани с музея заради своите интереси към миналото и настоящето на нашия край. Д. Николов с болка говори за рухналата къща на Найден Хасъмски в мах. Миленча, където се е укривал Апостола, за подобната съдба на някои стари къщи в Троян, показа и добри примери за реставрирани сгради. Павлин Стойнов – за грешки в превода на селищни названия в "Дунавска България и Балканът" от Ф. Каниц. Веска Колева – за скита "Св. Николай Чудотворец".

Няколко лектори от други градове осветлиха с нова информация факти от нашия край. Д-р арх. Милен Маринов добави нови детайли за сградата на музея в Троян, която е била построена за класно училище от Първомайстор Генчо Кънев. Отличава се с парадност и бароковост. Прозорците са направени по троянски образец. Радослав Гущераклиев от РИМ Ловеч  говори за добрата проученост на целия комплекс Состра.

Лектори от Ботевград, София, Попово, Плевен, Омуртаг споделиха свои интересни наблюдения и новаторски методи на работа за предизвикване на интерес при  запознаване с музейни експонати.

В дискусиите бяха направени предложения как да се разрешат въпроси, които бяха повдигнати в докладите. Проф. В. Бонева обобщи, че е изключително удовлетворена от достойното отбелязване 60-годишнината на високо професионалния и ефективен музей. Директорът Ел.Авджиева също е безкрайно удовлетворена, защото така е виждала в мечтите си празника. Благодари на гостите за професионалните доклади и че са предпочели това събитие пред много други в страната.

На 22.10. гостите бяха поканени да разгледат църквата "Св. Николай Летни" и килийното училище в с. Гумощник. Там уредникът на комплекса Ангелина Георгиева разказа за уникалността на църквата. Нейният разказ беше допълнен от арх. Милен Маринов и oт Десислава Вутова. Ангелина Георгиева показа килийното училище и изнесе беседа. Почерпи гостите с прочутото сватбарско жито, което прави. Г-жа Авджиева  беше гостоприемна и в родното си село, където е воювала години наред за стопанисването на църквата и училището от местното читалище и управа.

Обикновените зрители на тази конференция и на всички събития,които прави нашият Музей на занаятите, също са безкрайно удовлетворени да видят и съпреживеят направеното от едни влюбени в професията си хора.

Споделяне

Медия

Галерия със снимки