Професор Ана Кочева представи книгата „Речник на троянския говор“

19 Ян 2023

Проф. Ана Кочева Снимка: Галерия "Серякова къща"

Препълненото пространство на галерията "Серякова къща" трудно събра хората, които обичат книгите. Свърза ги интересът и обичта им към троянския говор. Неговите особености са изследвани в "Речник на троянския говор", чиито автори са Стоян Ковачев и Тотю Тотевски. Проф. Ана Кочева представи второто издание на книгата.

Проф. Ана Кочева представя "Речник на Троянския говор" (аудиозапис):

Речникът е ценно научно издание. Той е много ценна придобивка за жителите на Троян, за неговите гости и за учените. Описанието на троянския говор излиза в една от най-важните поредици на БАН. Най-доброто изследване си остава на Стоян Ковачев. Нашият диалект има свои уникални особености, които го различават от другите български говори. В показаната карта на българските диалекти е ситуиран сред най-архаичните говори. Троянският говор е в сърцето на езиковата територия, в нейния абсолютен център. Заедно с другите централни балкански говори – габровския и търновския, е един от най-добре проучените, затова е легнал в основата на българския книжовен език. Троян е бил важно образователно средище, както и Троянският манастир, където през 1745 г. е издаден Троянският дамаскин. Това дава тяга, когато се кодифицира книжовният език, което не е лесно. Проф. Кочева е имала три срещи с речника във връзка със своята научна работа. Третата среща е за записване на диференцирана лексика за назоваване на местни ястия, която няма аналог в други диалекти. С безценната помощ от Музея на занаятите е проучена лексиката в кухнята, като са минали по стъпките на Стоян Ковачев в троянските села. Проф. Кочева говори и за фразеологичната част на речника, в която авторът е следвал своя много добра практика при представяне на фразеологичните единици. Подредил ги е като зърна на броеница. Богатството на троянския говор е представено от човек с много добра филологическа подготовка, с тънко езиково чувство, с добросъвестността на изследователя. Проф. Кочева говори за троянския диалект като част от славянобалканския език – изключителен по своя характер сред останалите славянски езици. Подробното изложение може да се чуе от приложените аудио записи и на останалите участници в представяне на книгата.

Кметът Донка Михайлова говори за приятелството на своя баща Иван Топалов със Стоян Ковачев, с когото са проучвали характерното за троянския говор по селата. Общината е подкрепила идеята за създаване на книгата, защото троянският говор е част от местното и националното богатство. Михайлова също потвърди ролята на Музея, който е в центъра на случващото се.

Приветствие от кмета Донка Михайлова:

Синът на Стоян Ковачев – Тихомир, е спомоществовател на Община Троян за издаване на книгата. Това е неговият синовен поклон към баща му според Ана Кочева. Той благодари на Тотьо Тотевски, който е съавтор на речника, но не присъства на представянето. Благодари и на талантливия състав на Музея и лично на знаещия и можещ директор Елеонора Авджиева, както и за финансовата помощ на община Троян. Тихомир е наследил голямата си любов и уважение към троянския говор от баща си. Даде пример колко жив, образен, динамичен, с премерен и непремерен хумор, пълен с философски истини и оптимизъм е нашият диалект. Призова да опазим и съхраним богатото културно наследство на троянския край заедно с Музея на занаятите.

Изказване на Тихомир Ковачев - син на автора:

Второто издание на речника започва с предговор от журналиста Генади Маринов. Той говори за героите на вечерта. Главен герой е това, което е в речника – много забавно, сочно като звучене. Има от троянската насмешливост, самоирония, любов и сантименти. Той е наша памет, ДНК, наш помощник в бъдещето, легнал в основата на кодифицирания български език. Стоян Ковачев е писал с голяма отдаденост, майсторски подготвен е изпълнил мисията на живота си. Ковачев е вторият герой на вечерта, а третият са неговият син Тихомир и съпругата му Людмила – невероятна връзка с делото на бащата. Маринов ги вижда като посланици на България в Америка, където живеят. Четвъртият герой е Ана Кочева, която редакторът на в. Троян 21 нарече фронтмен в борбата срещу македонските домогвания да откраднат историята и езика ни. Маринов нарече нашия музей много важен културен продукт и меценат в издаването на книги с национално значение, като изтъкна ролята на директора Ел. Авджиева. Галерията също прави национални събития благодарение на галеристката Мариела Шошкова. Маринов пожела мисията на Ст. Ковачев да има продължител.

Генади Маринов - автор на предговора:

Директорът на МНХЗПИ говори за героите от музейния екип, които са работни, ентусиазирани..., свършили изключителна работа заедно с Арт студио БМ – Богдан Дочев, Мариян Марков и Красимира Георгиева. Изабела Плачкова със специалност културология е започнала работата по речника, Даниела Банкова е продължила, инж. Георги Конов е помагал при техническите затруднения, М. Шошкова е положила изключителни усилия за прекрасната и уютна вечер. Ще се доразширят партньорските отношения с Нели Генкова и Г. Маринов, с които имат общо светоусещане, с проф. Кочева, с която замислят трето издание на речника с допълнителни неща.

Елеонора Авджиева за работата на музейния колектив по преиздаване на книгата:

Представянето на книгата е утвърдило самочувствието, че в едно малко провинциално селище може да се създаде такъв продукт с културно съдържание. Музеят на занаятите има отношение към всички видове наследство и към троянския говор, нашата галерия беше наречена от проф. Кочева национална.