Директорът на музея Елеонора Авджиева очерта огромния духовен ръст на троянския музеен човек, който през 70-те и 90-те години на миналия век дава основания за града ни да се мисли извън разбирането за провинция. По време на нейните професионални срещи хората са свързвали Троян единствено с музея и Ганко Цанов. Той се е превърнал в своеобразен интелектуален топоним на града ни и в един от неговите символи, мярка за ерудиция и духовно присъствие в националната култура.
Г-жа Авджиева разказа за житейската Голгота на Ганко Цанов, по която върви цял живот и стоически понася.
Директорът на Музея Елеонора Авджиева представя Ганко Цанов:
През 1964 г. започва работа като уредник в Музея на занаятите и му отдава 19 г. от живота си. Има изключителен принос при събирането на експонати, създаването на експозицията и богатите фондове на музея. Едновременно със събирателската си дейност в многобройните си публикации популяризира материалната и духовната култура на Троянския край. Със снимки на две табла е илюстрирана мащабната, многоаспектна, високо отговорна дейност на Г. Цанов.
Г. Цанов е председател на художествения съвет на Ателието на троянските майстори. Активно участва в създаването на НИХЗПИ в Орешак.
Автор е на книгите: "Кермиката през Възраждането", "Епопеята под Марагидик" и др., споменати по-долу. В съавторство с Марко Семов написват книгата "Продай си нивата, купи пушка". Съавтор е на "Терминологичен речник на занаятите в Троянския край".
За своята културна и научноизследователска дейност през 1997 г. получава награда на името на Иван Хаджийски. През 1998 г. е удостоен със званието "Почетен гражданин на град Троян".
Той е безсребърник и дарител на музея.
Без мащабния организаторски размах на директора Петко Съйчевски и без аристократичния и изискан стил на Ганко Цанов Музеят на занаятите не би съществувал, не би имал летящия старт на специализиран музей и хранилище на безценни колекции с национална значимост. Направеното е предизвикателство и отговорност към следващите поколения музейни специалисти, за чиято огромна работа не за първи път говори Ел. Авджиева. Спомени за Ганко Цанов споделиха негови колеги, избрани от съпругата му Мила и сина им Мичо, които не присъстваха по здравословни причини.
Журналистът Генадий Маринов, видимо силно развълнуван, нарече Ганко Цанов истински национален елит, много голям, какъвто няма до днес в нашия град, бисер, който не се е смалил в провинцията. Ученикът Маринов е омагьосан от първата си среща с професора, както е нарекла Ганко Цанов учителката по история Мария Иконописова преди посещението им в музея. Г. Маринов сподели, че най-важното за Цанов е, че е изследовател на народното изкуство, мерел е с истински аршин творенията на майсторите. Разкри и хармонията между физическата и душевната красота на обаятелния човек, който е толерантен и умее да усети другия... В сградата на музея витае духът му и тя е впечатляваща заради него.
Спомени за Г. Цанов от Генадий Маринов:
Колегата на юбиляра Цочо Филипов сподели, че всичко, което е написал Г. Цанов, е невероятна поезия в проза. Езикът му е богат, изпъстрен със сентенции и остроумни лафове. Разказа много интересни спомени за обиколките им из България, които са невероятна школа за него и удоволствие. Цанов има и невероятна изследователска работа, направил е експозицията за Новоселското въстание в Априлци. Заковавал е безупречно мнението си за експонатите, които оценяват в Националното изложение – Орешак. Професорите са искали мнението му.
Цочо Филипов за колегата си Цанов:
Кметът Донка Михайлова като дете е контактувала ежедневно с обществото на Г. Цанов. То е включвало интелектуалците Минко Николов, Минко Доков, Стоян Ковачев, нейния баща Иван Топалов, а през лятото – Блага Димитрова и Йордан Василев. Те са били аристократи на духа в начина си на изразяване, общуване, обличане... Говорили са за висока литература. Излъчвали са дух на свобода, който г-жа Михайлова пожела да придадат на всички троянци, за да го предадат на поколенията.
Кметът Донка Михайлова споделя детските си спомени за юбиляра:
Библиотекарят Ваня Давидова нарече Г. Цанов оптимистичното в теорията на Иван Хаджийски. Цанов носи всички патриотични белези на времето си, пренебрегнал болка и обида. В литературния кабинет "Минко Николов" е обучавал ученици и възрастни да пишат по-добре и най-добрите творби са се четели. Цанов е създател и на Народния университет към музея, в който лектори са били големи български учени. Негова идея е създаването на театрален албум за читалището, който е основа на книгата "Театърът в Троян". Няма нищо по-точно, написано за нашия град, от есето на Цанов "Какво е за мен Троян?". Наградените му книги "Балканджийска летопис" и "Вода изпод корена" са Троян и Ганко е Троян. Избран е за председател на читалището с пълно мнозинство.
Впечатления на библиотекаря Ваня Давидова за Ганко Цанов:
Фотографът Цветан Тончев говори за колегата си с голямо чувство на почит и уважение. Той го е въвел в музейната работа, разказал му е за занаятите и грънчарството, срещнал го е с великия черноосъмец Дочо Нешков – фотограф и разказвач. Учил го е на родолюбие. Посетителите са омаяни от беседите му в музея, представят си разказаното. На чужденци е говорел на перфектен немски език, за което има награда от Немския културен институт в София. Духовно великият човек го е учил на родолюбие.
Спомени на фотографа Цветан Тончев:
Извън сценария с умиление спомени разказа дърворезбарката Веска Хаджийска. Цанов ѝ е дал кураж, влияел е и на колегата ѝ Йордан Иванов. Слушала е забележките му за авторите в Нацоиналното изложение и се е учила.
Дърворезбарката Веска Хаджийска за напътствията на Г. Цанов:
Във витрините на 1. етаж има скромна експозиция с книги на автора и архивното му досие.
Дошлите да почетат паметта на Ганко Цанов гледаха презентацията, създадена от Ел. Авджиева и Цв. Тончев за личности в Троян, посветена на 150-годишнината му.
Финалът на много човешката и сърдечна среща бяха думите на художника Милко Диков за Ганко. Той е от образите, които ярко са се врязали в паметта ни и не искат да излязат оттам. Бил е добронамерен, подкупващо усмихнат... В чашата на живота му е имало малко сладост и много горчивина, но това, което е преливало отгоре, е бил несломимият му дух! Дух на непокорен балканджия, духът на Троян!
Думи за Ганко от художника Милко Диков:
На тези, които не са познавали Ганко Цанов, разказаното може да се стори прекалено патетично, но ималите щастието да го познават знаят, че е истина!
Ако желаете да обогатите представата си за героя на този разказ, може да прослушате записите, които съдържат и интересни примери. Ще бъде публикуван и филм, в който Цветан Тончев засне незабравимата вечер.
