Баща и дъщеря - художници от Троян, се представиха с оригинална изложба в София

Владимир и Любомира Кирови от НУПИ „Проф. Венко Колев” – Троян Владимир и Любомира Кирови от НУПИ „Проф. Венко Колев” – Троян

Художниците (баща и дъщеря) Владимир и Любомира Кирови от НУПИ „Проф. Венко Колев” – Троян, откриха своя съвместна изложба в СИТИ МАРК АРТ ЦЕНТЪР – София. Това авангардно съоръжение е най-новото място за събития в нашата столица, което впечатлява посетителите, защото там историята среща технологичните новости. Намира се в абсолютния център на града, затова носи аристократичния дух на стара София. Също така представлява уникална среда за специални събития.

Изложбата беше открита на 14. февруари с концерт на класическа музика, след което прозвуча слово от председателя на СБХ Любен Генов, който е възпитаник на НУПИ – Троян, а Владимир Киров му е бил учител. След като мина откриването, на многолюдната публика беше представена пиесата „Аз и ти преди ние“ от Светльо Томов, в която участва една от любимите екранни двойки на българските телевизионни зрители – Влади Михайлов и Йоанна Темелкова, а режисурата е на младия Димитрис Георгиев. На събитието се състоя и конкурс за любовно послание, като накрая господин Киров подари своята картина „Влюбена жена – очакване” на спечелилия. Също така, типично в своя щедър дух, нашият художник подари и своя творба на самата галерия.

Живописецът Владимир Киров е дългогодишен преподавател по рисуване в троянското художествено училище, а дъщеря му Любомира е ученичка от ХІІ клас – също там. Тя участва в изложбата със седем свои платна, които носят характерна за младата авторка изразителност, впечатляват с мистичност и интересна символика, много изчистени като композиция. Бащата – Владимир Киров – прави изложба в арт центъра за втори път и сега представя множество свои живописни платна и миниатюри в утвърдения си вече стил. Мотото на настоящата му експозиция е „Споделени тайни”, а идеята е да се представят картини на момичета, които говорят за любов. Заглавията на творбите са загадъчни – като реплики от неосъществен разговор и сложна психологическа ситуация, свързана с любовните копнения и очаквания на една крехка жена.

Добре е да се отбележи още, че съвсем наскоро нашият талантлив артистичен съгражданин спечели престижна награда на „Деветото международно бианале – Изкуството на миниатюрата – „Срещу вятъра” – гр. Русе.

Артистичното  семейство – баща и дъщеря – Кирови, което живее с изкуството, успя да събере и впечатли най-отбраната столична публика в деня на любовта и виното. Сред посетителите имаше и множество бивши и настоящи ученици и учители от НУПИ – Троян.

Изложбата и в момента може да се види – тя ще бъде експонирана до началото на месец март.

---

Лина Борджиева


Ето и словото на Любен Генов

Уважаеми гости, скъпи приятели и почитатели на изкуството на Владо Киров и Любомира, днес е специален ден. Два празника в едно – денят на влюбените свети Валентин и Трифонов ден (по старому), приеман и като празник на виното и веселието.

Този ден е специален и за Сити Марк Арт център. Към седемте години от историята на културното средище се добавя и началото на още една. Години на любов, отдадени на изкуствата. И не е случайно, че тази вечер акцент в културната програма на Арт центъра е откриването на една интересна изложба с две лица, представяща живописта на любимеца на галерията Владимир Киров и дебюта на талантливата му дъщеря, младата художничка Любомира Кирова. Два празника и две изложби заедно... Вълнуващо е!

Лично за мен вълнението е още по-голямо, защото Владо Киров е мой учител по рисуване! И ако мога да рисувам, в голяма степен го дължа на него.

Владимир Киров е роден 1955 в Ловеч. През 1974  завършва Художествената гимназия в гр. Казанлък. Дипломира се във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ (1981), специалност „Живопис“. В периода между 1987 и 1988 специализира в Художествената академия в Санкт Петербург, Русия. Живее и работи в град Троян. Творчеството му е познато в Швейцария, Франция, Испания, Полша, Великобритания, Канада и САЩ. Лауреат е на редица престижни международни награди. Владо Киров работи и в сферата на миниатюрата, носител е на Голямата награда на Международното биенале за миниатюрни изкуства в Русе – 2011 , както и на един от призовете от последното издание на биеналето през 2023.

Преди около десет години в ловешката Градска художествена галерия имах честта да присъствам на откриването на мащабната експозиция с творчеството на цялото Владо-Кирово артистично семейство – Владо, Светла (да е светла паметта ѝ!) и синът им Мартин… Кой да подозира, че малката (тогава) Любомира, днес убедително ще застане с картините си до авторитетния си баща достойно, в съвместна изложба…

Лайтмотив в словото ми от 2015 беше завещаната ни от Достоевски фраза от „Идиот” – „Красотата ще спаси света”… Няма как и днес посоката на моето изказване да не е същата, що се отнася до изкуството на Владо…

„Красивото е основно понятие в класическата естетика, която го тълкува най-различно – от най-обективно до най-субективно. Едно от онези понятия, чиито философски употреби са толкова разнообразни, че зад тази пъстрота е наистина трудно да се долови някакво единство, било то и интуитивно.” – така пише Роже Пуиве, съавторът на „Речник по естетика и философия на изкуството“. „Според платоническото схващане красивото е неземно. То е вечно, не се ражда, не умира, не расте, не намалява, не е свързано с нищо… То е чиста (неосезаема) форма, а красивите неща са просто негови земни отражения. Красивото не е естетическо, а божествено или знак за божественост…“

В селектираните за тази изложба осемнадесет Владо-Кирови маслени живописни платна в размери, вариращи между 30 и 50 см, в доминиращи квадратни формати, както и в представените в експозицията повече от двадесет миниатюри (7 х 10 см), изпълнени с маслени бои върху дърво – именно красотата е абсолютната реалност, именно тя е и формата на съпреживяване.

Преди няколко месеца в галерия „Видима“ в Севлиево бе организирана впечатляваща изложба на Владо, която той бе нарекъл „Споделена самота“. По думите на куратора на изложбата Сава Христов„В произведенията си Владимир Киров подхожда като сценограф, извеждайки на преден план фигурата на главната героиня в един сюблимен момент на споделяне на душевни преживявания, страсти и терзания. Декорите съответно са изчистени от всичко ненужно, фонът е неутрален, а всеки от присъстващите артефакти има конкретна функция или символика.“

Писателят Христо Стоянов, страстен почитател на изкуството на Владо Киров и негов много близък приятел, го определя като „един мистичен художник“… В слово за Владовата  „Самота…“ в галерия „Видима“ Христо споделя: Най-мистичното нещо е самотата. Не самотността, а самотата. Владо е от породата на общителните самотници. Сякаш рисува, за да има с кого да си общува. И винаги неизменната свещ между художника и обекта. Той е от малцината художници, чието присъствие се усеща в картините. Той не присъства като подпис, дори не като живопис. Той просто оставя по малко душа от себе си във всяка картина. И рисува своята жажда за съвършенство. Най-съвършеното нещо е музиката. И Владо сякаш създава музикални произведения. Дори столовете имат форма на арфа. Съвършенството, облегнато на арфата. И огледалата, от които извира музика...“

Тук бих възразил на Христо само в едно – че Владо Киров (според мен, разбира се) присъства в картините си най-вече с неповторимото си живописно чувство, с живописта си, чувствителна и деликатна, и едновременно силна, богато нюансирана, в завидни, неподражаеми колоритни съзвучия или контрасти, усетени интуитивно или целенасочено намерени тоналности в премерени хроматично символни значения.

А новото в тази изложба, приятната изненада (поне за мен…), е романтично-меланхоличната серия двуфигурни композиции, в които ставаме свидетели на пресъздадените майсторски от автора човешки взаимоотношения, изведени като отделни епизоди от театрална сцена или като заинтригуващи фрагменти от истинския ни живот, въображаеми или реални диалози, звучащи ни като случайно доловени, дочути-недочути, откъслечни и незавършени фрази от състояли се интимни разговори между приятелки (или съпернички), като подслушани в кафенетата реплики от съседните маси, загатнати и с многозначителните наименования на картините както например: „Някога си мислиш, че…“,  „Исках да споделя с теб“, „Аз също си мечтаех“, „Не искам и да чувам за това…“, „Така си мислиш“, „Не е там въпросът“, „Нищо не казвай“ и „За това става въпрос“…

Но каквито и да са сюжетите в картините, каквото и да означават тези фрази, за каквито и взаимоотношения да свидетелстват, то несъмнено ние зрителите усещаме добронамереността и човещината, така, както ги е усетил и Христо Стоянов: „От картините на Владо струи добрина – между другото той е най-добрият човек, когото познавам. Неговите картини носят много, ама много човещина. В тях няма да намерите естетски завъртулки. Претенциозно преиграване с формата. Но това не е лишаване от естетика. Това значи почерк. Неповторимост. Картините на Владо, въпреки всичко, ярко контрастират с автора. (…)  Той е толкова обикновен, колкото са необикновени картините му. И ако в залата не можем да го разпознаем, то платната и миниатюрите не може да бъдат сбъркани. Неподражаеми са…!!! Честно казано, ние като че ли нямаме толкова самобитен самотник…“

Бих добавил, че Владо Киров не само е най-добрият човек, когото познавам(е), но за мен (както и за много други като мен) е и най-добрият и всеотдаен учител, когото съм срещал…

А негов ученик е и собствената му дъщеря, младата художничка Любомира Кирова. Дали тя го смята за добър учител можем само да гадаем и да се надяваме, че е така. Но, че тя е добър млад художник, е видно от дебюта в столичния Сити Марк Арт център!

Любомира ни представя седем от своите картини: „Свобода“, „Зависимост“, „Ерма“, „Съзнание“, „Мисли“, „Кървящо дърво“ и „Неосъзната свързаност“.

Седем като че ли е най-известното число в света. В Китай то е смятано за късметлийско, защото звучи подобно на думи като „зараждане“ и „живот“. Седем е символ на сплотеност и се смята за добър знак в отношенията в семейството. Седем е център на човечеството и връзката му със Създателя. Седем също така е и числото на Вселената. Чудесата на света са седем, дните от седмицата са седем, има седем ноти и седем смъртни гряха… Мистично и сюрреалистично звучат седемте картини на Любомира. Допускам, че всяка носи свое философско послание. А, че са майсторски изведени и като живопис, и като форма и пространство, то това е очевидно.

Можем да гадаем дали например „Ерма“ е името на реката, родена от сълзите на двамата влюбени по невъзможната им любов? Или художничката е имала предвид „съдба“ – значението от старогръцки. Дали не ни препраща към траките и думата им „ермас“, която означава яростен, бесен, или желае всички внушения да ни въздействат заедно, дори и в смисъла на „опора“, „закрила“… Нека да пожелаем на Любомира яростно да отстоява мисията на бъдещ сериозен и успешен творец. Началото е впечатляващо и обещаващо!

Един от красивите мигове с Владо Киров като наш учител в незабравимото троянско художествено училище е свързан със спомена за това как ни разкриваше магията на рисунката и на молива, като може би най-обикновеното средство за рисуване. Ръцете му го превръщаха в магическа пръчка върху белия лист с виртуозното умение да използва всяка част на молива, дори и онази, с която никога не би ви хрумнало, че може да се рисува… Веднъж в час, с черен химикал върху гланцирана хартия, която ние обикновено не използвахме, защото не „хваща“ молив, Владо нарисува ръка, може би най-хубавата рисувана ръка, която съм виждал. Хей така – между другото…! Как ми се искаше и аз да мога така… Е, след няколко месеца успях да го докарам до там да получа вдъхновяваща похвала за една моя ръка… Но пред очите ми винаги ще е неговата!

Нека благодарим на Владо Киров за добрината и майсторската ръка, която с лекота ни пренася в един по-красив свят и продължава да вдъхновява по-младите! Да пожелаем и добър път на Любомира! Успех на двамата!

---

Любен Генов (текст от откриването на изложбата),

14 февруари 2024, Сити Марк Арт център, София

Споделяне