Научните ѝ интереси са в областта на съвременната световна история. Носителка е на Почетен знак със синя лента на СУ "Св. Климент Охридски" и на почетната награда на конкурса за изследвания в областта на историята "Димитър Благоев".
В книгата ѝ са събрани 12 кратки или пространни биографии на политици, други дейци от епохата на социализма и неговия залез, както и на някои от основните фигури в началото на българския преход. Това са хората, които са определили характера на социализма, а след неговия крах – и на капитализма, към който се върнахме.
Отложената дата за представяне на книгата даде възможност на д-р Баева да сподели мнението си за ВОСР, тъй като културното събитие се състоя на 7.11. Датата е достойна за уважение, защото стремежът на народите да живеят в социално справедливо общество няма да престане. Революцията е начало на алтернативна гледна точка за развитие и провокира капиталистическите държави да започнат социални промени.
12-те биографии на българи разкриват приноса им за промяна на миналото. Те са част от допринеслите за това. Подходът на автора към Георги Димитров е да разкаже как днешното общество гледа на него. Отношението не е много добро поради сегашната образователна система. Представител на БАС даде пример за абсурден тест в учебник по история, изискващ да се отговори за 5-те престъпления на Димитров към човечеството! Проф. Баева говори за невероятната личност на Г. Димитров, роден в бедно семейство, учил само 6 години, но с четене добил интелектуален потенциал. Става по-начетен от другите, които са учили и изгражда политическа кариера. В други държави има назовани на него институции, а в България реабилитацията му е въпрос на политика.
Гледната точка към Тодор Живков на проф. Баева се променя след ровенето в партийните архиви. Радостта от свалянето на "глупавия" ръководител се променя в уважение след прочитането на речите му от пленуми и заседания на партийното бюро. Очертава се като разумен държавник, човек от народа, умеещ да балансира между различни сили. Проявява изключителна свобода в балканската политика въпреки несъгласието на съветските лидери. За него са важни държавните интереси, не материалното и след свaлянето му притежава едно одеало в къщата на внучката си.
Станко Тодоров заема почти всички високи управленски позиции, бил е най-дългогодишният министър-председател.
Заключението на проф. Баева е, че личностите от епохата на социализма са без високо образование, но са се справяли по-добре от сегашните политици.
Във втората част на книгата са представени личности от новия период за България след 10.11.1989 г. Бяха очертани плюсовете и минусите на периода. Водещ при извършване на прехода е Андрей Луканов. Желю Желев е първият демократично избран президент, изявен, догматично мислещ дисидент. Книгата му ,,Фашизмът“ е политическа и застъпва тезата, че социализмът прилича на нацизма чрез подбор на необходимите факти. Според проф. Баева Желев не е бил сполучлив избор за президент.
Ахмед Доган излиза почти от калта на обществото. Силно желаещ да се издигне със всякакви средства, се предлага за сътрудник на ДС, което му помага да завърши философия. Той е убеден марксист. Андрей Луканов, Желю Желев и Ахмед Доган са първите три личности на прехода.
Александър Лилов е идеолог, интелектуалец, не практик. Уважаван е от Тодор Живков, който му дава висока характеристика.
Проф. Баева е писала и за интересната личност на интелектуалеца, математика Благовест Сендов, който е бил председател на Народното събрание.
Бяха зададени въпроси на автора,част от чиито отговори намериха място в досегашното изложение. Г-жа Баева говори във връзка със зададен въпрос и за разликата в отношението към православната църква в СССР и България. У нас БПЦ е приобщена към държавата, тя дава заплати на свещениците и съдейства за връщане на патриаршеството.
Христо Костов сподели впечатленията си от корицата на книгата, където е изобразен демонтажът на звездата на Партийния дом, олицетворяващ цялата характеристика на произведението. Даде подаръци и цвете на гостенката.
Секретарят на Българския антифашистки съюз Николай Белалов призова да се разпространява истината за историята на България и да има интерес към историческата памет. Присъстваха членове, симпатизанти на БАС и граждани. Някои си купиха книгата и получиха автографи.
