Юбилейна изложба за художника Бочо Донев

16 Ное 2024

Тази година се навършиха 120 години от раждането на бележития троянски художник Бочо Донев. По този повод Музеят на занаятите предлага и непоказвани негови картини от своя фонд „Изобразително изкуство“ и издаде автобиографичната му книга, дълго чакала това да се случи. Изложбата е частично финансирана от Община Троян, която почете събитието с присъствието на зам.-кмета Вероника Тодорова и дами от културния сектор.

С отговорност и вълнение уредникът на фонд „Изобразително изкуство“ Мария Минковска говори за живота и творчеството на Бочо Донев. Благодари за помощта на своите колеги в близо едногодишната работа по подготовката на събитието. Неговата биография е публикувана в предварителната информация за изложбата.

Преподавателят по литература Нели Генкова представи автобиографичната книга на художника. Според г-жа Генкова книгата е една от най-стойностните, издадени от музея, заради значимостта на автора. Бочо Донев е един от авторите в движението за родно изкуство. Освен автобиографични бележки има страници за ученика и приятеля Иван Шошков. Донев среща еснафска пошлост в София. Мястото му е родният Орешак, другите троянски села, където намира своите трудови хора със запазена нравствена чистота. Рисува тях и пейзажите около Троян. Чувства се в свои води и при учителя и приятеля си Владимир Димитров – Майстора. Провинциалният Троян не е много привлекателен – животът е вегетиране. Свидетел е на събитията през 1925 г., на политическите сблъсъци в Троянската гимназия. След модернизирането става неговият град. Специализира в следвоенна Варшава, но мечтата му да види Париж не се сбъдва. В социалистическия период на 60-те и 70-те години вижда победилата посредственост. Заради отношението си към новата власт след 9.09. 1944 г. е пратен в трудов лагер. Там стоически понася режима. Изпитва болка заради предателството на свои ученици и на приятел от студентските години. Неспособен е да прави компромиси с възгледите си. Олицетворява романтичната представа за човека. Желанието му е да построи дом и да запази близките си хора. Светлият творчески път е неговият живот. Търси красотата на света. Вярва в доброто на човека. Пълният аудио запис с размислите на Нели Генкова за книгата може да се чуе в края на статията.

На откриването на изложбата спомени за Бочо Донев разказа синът му Ценко. Бил е свидетел на рисуването на портретите на Власи Власковски и Петко Корабов и на хумористичните коментари на баща си. В дома им са гостували писатели, артисти и са разговаряли за изкуство. Николай Хайтов го е съветвал да не изневерява на народния път в творчеството си – селските хора са неговата стихия. Ценко Дочев нарече юбилейната изложба истински шедьовър на запазените картини.

Любопитни спомени извън сценария разказа художникът Иван Мутафов. Свързани са с изложба в нашето читалище, където тогавашният ученик е искал да срещне големия истински художник. Слушал е коментарите на троянския елит за картините, за майсторството на художника, нарисувал нашия Балкан и неласкавите оценки за други картини. Художникът е очаквал подобни коментари от троянските доктори, адвокати и други посетители. Иван Мутафов нарече художника творец новатор, за което си е патил, добър, дълбок, духовен човек, голям български, не само троянски художник, затова и Националната галерия притежава негови картини, чиито фотоси са в изложбата. Тя може да се разгледа до 30.12.2024 г.

Нели Генкова представя автобиографичната книга на Бочо Донев: