Неслучайно Троян и троянци се гордеят с дълбоките традиции на грънчарството. Това е най-развитият занаят в Троянско. Проследява се още от времето на траките, римляните, Първото и Второто българско царство, през Възраждането до наши дни. Този занаят е давал препитание на многолюдни селища и фамилии, а с времето се обособява в една от водещите керамични школи с характерна декоративна система и естетически стил. Декорациите и формите се усъвършенстват с времето, като запазват влиянията от различните периоди. Декорацията във възрожденската керамика се повлиява от бита на троянеца, от неговото облекло и от заобикалящата го природа. Посудата, която най-често балканжийката използва в дома си, също е изработена от глина. Глазирани, гравирани или релефно апликирани, оцветени с меки земни тонове, керамичните съдове са нещо повече от изделия за бита. Те са изкуство, сътворено от човешката ръка, изобретателност и въображение. В средата на XIX век се сформира грънчарският еснаф, а половин век по-късно се открива и първото грънчарско училище, прераснало в края на XX век до Средно художествено училище за приложни изкуства, с основна учебна дисциплина керамика. С времето троянските грънчари обособяват свой декоративен стил с над 60 съдови форми. Най-високото развитие на грънчарството в Троян е на границата между 30-те и 40-те години на XX век, когато са записани над 700 грънчарски работилници с около 1500 майстори. Освен ценно нематериално културно наследство, грънчарството е и важен поминък за населението от Троянския край. Местната власт се стреми да създаде добра среда за устойчивост, развитие и нови пазари за този занаят. Към настоящия момент е подготвен формуляр за кандидатстване за включване на традицията за изработка на троянската керамика в нематериалното културно наследство на света към UNESCO и вписване на „Традиционната троянска керамика – живо наследство в риск”, в листата за „наследство в риск“ към Министерството на културата.

На предстоящото събитие България ще бъде представена още с българската закваска за кисело мляко, врачанския варовик и три селскостопански продукта – българското розово масло, българското бяло саламурено сирене и горнооряховския суджук.