Поздрав за празника са направили зам.-кметът Вероника Тодорова и специалният гост от Националния исторически музей д-р Димитър Василев – изследовател на занаятите.
Книгата "Багрите на душата. Каталог тъкани на майсторката Стойка Ашкова от колекциите на Музея на занаятите и Историческия музей – Самоков" се реализира чрез съвместно финансиране от двата музея. Тя е издание с надрегионално значение, което има за цел да освежи паметта за забележителни творчески личности. Книгата е представена от Венета Илиева – инициатор и създател на изданието. Завежда отдел и фонд "Художествени тъкани и облекла". С вълнение уредникът разказа, че тъканите на Ашкова в нашия музей са от конкурса "Троянски майстор" и от Националното изложение на изкуствата и художествените занаяти в Орешак на журирани и наградени творби. В Самоковския музей са по-пъстри и са дарени от майсторката им. Книгата съдържа биографията на Стойка Ашкова, библиография, която е принос на изданието, кратко изкуствоведско описание на творчеството ѝ, цитати от тъкачката за себе си и работата ѝ. Фотограф е проф. Красимир Андонов. Той е снимал и пейзажи от Рила планина, които разнообразяват изданието.
Вторият важен проект на музейните хора "Пъстри истории" – каталог на съвременни троянски майстори, е почти готов. Представени са 18 майстори. Направен е предпечатът на изданието. Отпечатването му е разчетено в бюджета за следващата година. Активният човек в това издание е Нина Димитрова, уредник "Керамика". Керамиката е водеща в изданието. Бяха показани няколко страници от електронната му версия. Съдържа хубави снимки, биографичната част е по азбучен ред. Цецо Тончев и Георги Георгиев са направили прекрасни фотографии. Работата е трудна, защото за първи път се прави подобно издание от съществуването на музея. Издателство на Софийския университет ще бъде. Музейните хора са удовлетворени.
Беше почетена паметта на доц. д-р Виолета Василчина – изкуствовед, специалист в областта на приложните изкуства. Тя е дългогодишен участник в научни и културни форуми, в теренни проучвания в Троянския край, който е обект на нейната докторска дисертация, защитена през 1990 г. На 4.10.1991 г. доц. Василчина открива първата изложба на Дружеството на троянските художници в галерия "Серякова къща". Една от последните ѝ незавършени студии е "Операция художествени занаяти". Предоставена е на музейните специалисти в Троян, които ще я издадат и представят първо тук според желанието на автора. Приносът ѝ за изследването на българските занаяти е значим. Откъси от книгата прочете Ел. Авджиева.
Тя съобщи за полученото финансиране на 5 проекта, които подробно ще се представят на пресконференцията на кмета Донка Михайлова – 13.12.
Приятна изненада, необявена в предварителната програма, беше гостуването на Геновева Ненова. Тя е магистър по предучилищна и начална училищна педагогика от ВТУ. Вдъхновена е за красивото писане от своя баща – учител по математика. Тя започва активно да се занимава с калиграфия през 2019 г. Обучава се в Киев, Москва, Санкт Петербург, Истанбул.
През 2023 г. придобива Майсторско свидетелство за ръчно книговезане в Института за терапия и експресивни изкуства – София, участва в Майсторски класове по арттерапия "Деца със СОП" и "Деца с травми", в много публични събития с демонстрации на своето майсторство, включително и в Троян, където е представила детската си книжка "Изгубените букви" – 2023 г. Работи в Института за славяновизантийски проучвания, обучава се и преподава. В празничния ден показа своята кутия с пособия за красиво писане. Геновева сподели, че световна тенденция е да се завръща красивото писане. Към кутията има видеоматериал, който показва как се ползва. Подходяща е за училище, а може да се закупи и за вкъщи. Човекът винаги е в буквата и е добре да наблюдава себе си как пише, какво мисли... С вълнение Геновева каза, че буквите са нейният живот и иска да направи музей на буквите. Подари на музея кутия. Благодари на хората, които са пишели с перо и мастило, за техните разкази какво се е случило с нашия език. Иванушка Хаджийска е готова да покаже на калиграфката своите тетрадки по краснопис от първи клас.
Разказаното от Геновева породи очакван интерес. Иконописецът Борислава Кацарова сподели, че красивото писане развива фината моторика. Д-р Десислава Вутова съобщи, че Геновеа е вдъхновител за създаването на желязното перо, изработено от Боби Стоянов – Рибарица. От 12.12. е музейна ценност в Музея на занаятите. Доц. Николай Живков е впечатлен от написаните красиво църковни книги и Паисиевата история. Мисли, че Конституцията и държавните документи трябва да са написани красиво и да има закон за българския език.
На деня на Св. Спиридон догодина ще бъдат показани резултатите от спечелените 5 проекта и така изявите на Музея на занаятите винаги ще будят интерес и възхищение.
---
В статията са използвани снимки на Българска телеграфна агенция (БТА)
