Директорът на музея Елеонора Авджиева представи очакваните гости.
Захари Карабашлиев е автор на романи, повести, разкази, пиеси, есета, публикации в периодичния печат, сценарии за филми и др. Носител е на литературни награди. Книгите му са преведени на много езици. Редактор е на издателство "Сиела". Най-четената книга в Столичната библиотека за 2023 г. е романът "Рана".
Радослав Симеонов е главен специалист в МНО, преди това – директор на РИМ в Добрич. Много силно е свързан с Троянския край, където търси сведения за загиналите във войните за национално обединение. Негово откритие е военен паметник в с. Гумощник. Сценарист е на поредицата от филми "Помни войната". Това е малка част от представянето на гостите, което читателите могат да чуят на запис, както и моменти от вълнуващата среща.
Симеонов очерта историческия контекст, времената, в които е разположен романът – 1913, 1916 г. – невероятната, кървавата, героичната за България. Добруджанският фронт е изключително славна страница. Говори за силното въздействие на книгата заради убедителното, правдиво слово на Карабашлиев, поради което му вярваш. Героите са твърде близки на Р. Симеонов. Романът въздейства много повече от учебник по история. З. Карабашлиев се е насочил към Добруджанския фронт, защото дядо му е от село Карабашли и авторът взема фамилията си от неговото родно място.
Карабашлиев сподели какво е характерно за творческата му работа. Написването не започва по съзнателен път. Появява се мистериозна натрапчива идея, която отначало отхвърля, защото трябва дълго време да го преследва, за да започне проучване по темата. Случва се, когато пише "Опашката", настойчиво да се появи образът на Сава, който прилича на Георги Ст. Георгиев от Добруджанския фронт. Използва изключително патриотични извори, за да бъде на висотата на героите. Романът "Рана" е една от най-мъчително изстраданите книги. Източниците му са исторически факти, книги, спомените, дневниците и писмата на генералите Тошев, Колев, Кантарджиев и на младшия команден състав, които пишат много хубаво и му дават лекота и криле. Те са интелектуалци. Чете писателите и поетите Георги Райчев, Йордан, Йовков, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Константин Петканов... Открива в начина, по който се изразяват с езика на епохата огромна радост и езиково убежище за себе си. В "Рана" има два времеви пласта, свързани с ужасяващите погроми през лятото на 1913 г. и с Добруджанския фронт през 1916 г. Книгата е семеен роман на фона на Голямата европейска война. Романът внушава, че войната е най-ужасното човешко преживяване чрез образите на интелигентни млади хора, част от българския елит. Той е книга за незапомнените, за състраданието и съчувствието, разкрито чрез спонтанната човечност и на образи от други народи. Много ценни за разбирането на въпросите, които си задаваме, бяха обясненията на военния историк Радослав Симеонов, който обясни, че жертвите не са напразни, защото сме доказали какво можем. Симеонов се обоснова с примери от Добруджанския фронт, където освен прочутият ген. Колев е воювал и троянският полковник Васил Гечев Таслаков – герой от Добричката епопея, на когото е кръстено село Полковник Таслаково близо до Силистра. От диалога с читателите се наложи мнението какво по-добро от литературата, за да разберем историята, илюстрирано с ярки примери от българската и преводната литература. Карабашлиев с вълнение обоснова признателността си към руския народ чрез цитати от Вазовите стихотворения "Здраствуйте, братушки" и "Към руските воѝни" - 1916 г., което прави велик, още по-голям народния поет. Истинският патриотизъм е българофилия!
Надяваме се, че всеобщото мнение за силното въздействие от срещата с ерудираните гости изрази инж. Лилия Цанкова, която каза, че семето е посято, хората ги слушат омагьосани, защото бяха на урок по родолюбие. Един от историците на другия ден сподели, че не е спал от вълнение. Голяма е заслугата на Елеонора Авджиева, която освен водещ беше партньор на респектиращите със знанията си автори, цитираше откъси от романа, задаваше въпроси. Една чудесна, сърдечна среща, в която се говореше за България! Какво ли ще е следващото събитие на музея, дали то ще докосне толкова силно присъстващите?
Г-жа Авджиева подари на скъпите гости ценни документи и книги за загиналите във войните от нашия край, които биха задействали въображението им за нови творби.
Елеонора Авджиева представя Захари Карабашлиев:
Кой е Радослав Симеонов?
Радослав Симеонов очертава историческия контекст, пресъздаден в "Рана":
Захари Карабашлиев разказва как е написал романа:
Радослав Симеонов разяснява действията на българската армия през 1913 г.:
Ел. Авджиева за романа:
Карабашлиев за въздействието на литературата:
Писателят за отношението му към Русия:
Мнението на Лилия Цанкова:
