Петък, 08 Ноември 2019 16:37

Ивайло Иванов – последното голямо име в мартиролога на българската поезия

На 6.11. в ИКЦ беше представена стихосбирката "Което не чувате", съдържаща цикъла "Дантелите на скрежа", "Последни повратки на село", писма, "Брачни песни" - основното ядро от поезията на преждевременно отишлия си троянски поет и две рецензии за книгата от издателя Марин Георгиев. Неговото издателство "Литературен форум" и издателство "Нов златорог" на поета Кирил Кадийски са напечатали това чудесно издание с помощта на Министерството на културата и Конгресния център на НДК по програмата "Помощ за книгата". Стихотворения от новата книга изпълниха артистите Христина Петрова и Венелин Димитров – Хъша. Рецитацията им беше високо оценена от гостите. Професор Светлозар Игов разказа, че е бил впечатлен още от първите поетични опити на Ивайло, затова се запознава с него. Това допринася за разбирането на поезията му. На първата им среща младият поет носи огромна чанта с книги на троянски автори от последните десет години. Св. Игов е подтиквал Ив. Иванов да пише мемоари за собствената си литературна младост и за литературния живот. Последният работи във в-к "Литературен форум". Съхранил е над 60 страници писма, в които прави разрези и оценки на текущия литературен живот, каквито никой не е писал.

След литературния историк Св. Игов представянето продължи Марин Георгиев – литературен критик и интерпретатор. Той говори за принадлежността на Ивайло към една от вълните на новата търновска школа. По удивителен начин е свързан с нова компактна група поети като Калина Ковачева, Таня Клисурова и др. След разтурянето на литературния кръг "Димчо Дебелянов" при СУ "Климент Охридски" центърът се премества в Търново. Там творят големи поети, които отиват в централните издания и стават меродавни личности в културния живот. Ивайло изживява всички надежди, крушения и провали на времето. Поезията му е уникална – естествена – след Валери Петров по удивителен начин съчетава разговорната интонация и спазването на класическия стих. И двамата са майстори на римата. Творецът съчетава удивително чувство за природата, напоено с екзистенциален размисъл. Някои стихотворения са изповедни, в други липсва лирическият Аз. Стиховете са космически – голямото изкуство е в това, че когато ги прочетеш, все едно, че знаеш споделеното, но не си се сетил. Хумористично-сатиричните му стихотворения представят вълната на прехода. Разкрива механизма на литературния живот. Пише критика – със своята образованост и ерудиция добре тълкува литературата. Поетът-преводач Кирил Кадийски смята, че цялата група на постмодернистите не прави един Ивайло. Това е достатъчно да обезпечи достойното му място в литературата от последните три десетилетия. Ивайло Иванов е явление от национален мащаб. Марин Георгиев подарява книгата на семейството на поета. Издателят е подарил книга на журналиста Георги Коритаров, с когото ще правят предаване за поети от най-високо равнище в поредицата ,,Възкресение“. Предвижда се предаване и по програма "Хоризонт" на Българското радио.

Марин Георгиев нареди името на Ивайло Иванов до имената на най-значими троянци като Минко Николов, Иван Хаджийски, Ангел Балевски. Поинтересува се може ли да се намерят средства за пълно издание на неговите произведения, с което се ангажира Розалина Русенова – зам.-кмет на община Троян.

 

Снимки от събитието може да разгледате в нашата галерия по-долу.