Петък, 11 Септември 2020 19:07

Едно дарение от фронта (Христо Костов)

Сграда на новопостроената читалищна сграда Сграда на новопостроената читалищна сграда

През 2020 г. се навършват 150 години от създаването на Народно читалище „Наука 1870“ – Троян. Това е изключително знаков юбилей за една подобна институция, целяща цялостното и пълноценно духовно и културно развитие на града. В епохата на Българското възраждане се надига мощен процес на пробуждане и създаване на училища и места за просвещение, така и в Троян навлизат идеите за създаване на собствено читалище, което да стане средище на културата, чиято потребност вече се усеща. Възрожденският деец Неофит Бозвели казва за този балкански град от 1835 г.: „Троян – велико село под планината без турци и около него има само няколко села, които се именуват колиби. На добро място разположено, с една красива църква и едно славянобългарско училище“. От този думи виждаме, че в нашия град са съградени вече два от основните стожери на обществото в първата половина на XIX век – училището, от което получаваме познание и църквата, от която получаваме вярата. Ала духовно богатство и култура получаваме от читалището и този последен стожер троянците също успяват постепенно да съградят, като началото му се поставя във втората половина на ХІХ век.

Нека да започнем от по рано за възникването на идея за създаване на читалище в Троян, в своята книга за историята на читалището сведенията, които събира, обработва и публикува дългогодишния председател на тази институция Димитър Гимиджийски ръководил го от 1924 до 1944 г., той ни представа целият ход и развитие на институцията. Още в началото той си изразява мнението си, че едва ли е за вярване, че читалищата в България са имали изключителни влияние върху живота и народа ни, но и никога не може да се мисли сериозно, че те не са били един от големите двигатели за нашето културно възмогване и за стренежа ни към просветно възмъжаване. Достатъчно е да се знае, че днес няма в България населено място без читалище, за да се разбере, че то е повсеместно явление и да се признае, че читалищата у нас са до голяма степен мерило за духовния живот на градовете и селата ни. Читалищата са самобитна българска проява, изникнала още в турско време, не само поради нуждата от повече грамотност в онази без просветна епоха, но и поради пробудения български дух, който  е дирил прикритието на невинни организации за революционна дейност. Главно през 70-те години на миналия век изникнаха в много български градове читалища, които тласнаха малко напред окъснялата българска просвета и показаха явен стремеж за повдигане на националния дух.

От казано по горе се добива представа за полагане на основите и съграждането на тази много важна за културата на града институция – Народно читалище „Наука” - Троян. Сега идва и моментът да бъде представена една изключително трогателна история за дарение, направено от бойното поле при Дойран. Ще се докаже и силната воля на един млад човек за подпомагане на идеята в Троян да се построи голяма читалищна сграда. Дарителството е традиция в моя бащин род, като главна фигура в това отношение се явява поручик Христо Костов Маринов (1897–1918 г.), роден в махала Попешка – Троян. Неговият баща е земевладелец, изявен благодетел, който е подпомага финансово троянци, желаещи да пътуват до Америка, заемащ държавната длъжност „отговорник за товарната линия Троян – Свищов”.. За своята обществена и благотворителна дейност този мой прародител е награден с кръста „За възшествието на Фердинанд I” през 1887 г.

Бащиният пример на добротворство е последван от наследника му Христо Костов Маринов, който завършва Плевенската мъжка гимназия, а след това и Школата за запасни офицери в Княжево. Участва в битките при Дойран (Македония) през 1917–1918 г., като командир на 1-ва картеюна рота в състава на 34-ти Троянски пехотен полк. За своите подвизи и доблестта си е награден с орден „За храброст“ за отбити атаки на агличани през месец май 1917 г. повишен е посмъртно в чин „поручик“. Орденът му, джобният му часовник, един екземпляр от вестник „Мир“ от 28 юни 1918 г., на чиято първа страница е публикувана тъжната новина за героичната му смърт, както и други лични вещи, са изпратени на неговото семейство. Поручик Христо Костов Маринов е най-висшестоящият офицер от град Троян, загинал в ръкопашните бойни позиции при Дойран. Освен с подвизите си като български офицер, той записва своето име и като дарител в старите протоколни книги на читалището в Троян, от които установих, че е изпратил от фронта шестдесет лева за строежа на читалищната сграда.

Дарението на поручик Христо Костов Маринов е направено през 1918 г. – малко преди той да загине в битка на фронта, но е записано след приключването на войната – в началото на 1919 г. с Протокол № 5 от 24 януари. На този ден настоятелството на Народообразователното  дружество се събира на заседание под председателството на Ангел Гайдарски. С дневен ред: Прогласяване благодетелните членове на дружеството съгласно член 4. точка б). от Устава, които гласят: „Действителен член на читалището може да бъде всеки пълнолетен българин, без разлика в пола, стига да е български поданик и да не е лишен от граждански и политически права и който не проявява разбирания и дейност против държавния строй, добрите нрави и вярата и плаща месечно членски внос най-малко 5 лв. Тия качества на лицето се засвидетелстват от двама действени членове на читалището, по чиято препоръка настоятелството приема новия член.“ За легитимни членове се провъзгласяват покойните: Мита Минкова Ив. Хаджийска, Тончо Пенчев Вл. Балевски, Георги Станчов Гадевски, Дамян Димитров, Йоана Минкова Анг. Балевска, Минко Найденов Сапунджиев, подпоручик Христо Костов Маринов, Димитър Минков Ст. Ковач, Никола Спасов Шипковенски, Пенчо Иванов Вачов, Минко М. Сапунджиев, Найден К. Сапунджиев, Кръстина Минкова Д. Пенова и живите дарители: Минко Данчов Самичков, Марин Минков Данчов, Рада М. Сапунджиева, Мария Минкова Лазарова, Лазар М. Радковски. Поради факта, че Христо не доживява да види построеното здание, Народообразователното дружество в Троян го обявява за благодетелен член. Името на героя-дарител най-респектира с факта, че той е единственият офицер, който прави подобен жест към тази благородна кауза, и то през военната 1918 г., когато е време на недоимък и пълна инфлация в цялата страна.

Едно подобно дарение, привидно изглеждащо малко по своя обем, може би е било решаващо с оглед на обстоятелствата, случващи се в ограбеното ни и обедняло тогава отечество. Дори идващата атака на врага и предстоящата смъртоносна битка не сломяват загрижеността на един лоялен български офицер към развитието на обществото и неговата култура в родния му град. Този съвестен и отговорен човек дава своя принос и така се превръща в пример за подражание както на своите наследници, така и на всички троянци. Заветът му е да се съгражда и пази духовността, както и да се полагат безусловно лични усилия за развитието на родината.

Използвана литература, изследвания и архиви:

  1. Гимиджийски, Д., 140 години читалищна дейност в Троян, Троян 2010, Народно читалище „Наука“ – 1870 г., печат ВГС –Троян, с. 7, 8
  2. Керемидчиев, П., Загинали за родината 1912 – 1918 герои – офицери: Възпоменателен сборник. Ч. 2. София: бюро Улеснение, 1927, с. 40. – https://litarch.libsofia.bg/bg/lister.php?iid=DO-8L0006562&page=44
  3. Мир, бр. 5439, 28 юни 1918
  4. Лалев, И., По пътищата на безсмъртието. Ч. 2. 34-ти пехотен Троянски полк във войните за национално обединение 1912–1918., В. Търново, 2012, с. 336
  5. ДА – Ловеч, ф. 314К, оп. 1 , а. е. 1, (Устав на народообразователно дружество „Наука”- Троян), с. 3
  6. ДА – Ловеч, ф. 314, оп. 1 , а. е. 5, л. 55

 

Автор: Христо Костов

 

Публикация: www.HemusNews.com

Галерия със снимки