Ангелов беше не само обичан учител, а и писател, журналист, който разказа за срещите си с много български писатели. Имал е щастието да се запознае и с Д. Димов. Ще преразкажем част от статията му "Незабравими срещи със "забравяния" писател Димитър Димов". Последното им виждане става в Ловеч, когато на път за среща с румънски писатели в Букурещ Димов се отбива в родния си град. Разказва за своето необикновено раждане, напомнящо това на Исус Христос в кошарата на витлеемските овчари. Бащата на бъдещия лекар и писател Тотю Димов е бил офицер в Ловеч, в 34-и Троянски полк. Майката на Димитър му разказала след години интересната история на неговото раждане. Като първескиня се е страхувала и притеснявала извънредно много да роди в София, затова 22-годишната Веса Харизанова заедно с прислужницата си взема влака София – Варна и по вечеря слизат на гара Павликени. Спазаряват файтонджия и му казват да ги откара до Ловеч. Пътищата са били лоши, друсането - непоносимо. Настъпва нощта и започват родилните болки.
Детето се ражда по средата между Павликени и Ловеч. Затова на къщата, където кратко време е живяло сем. Димови, има паметна плоча. (виж снимката)
Много по-рано, когато през 1952 г. излиза романът "Тютюн", Найден Ангелов се запознава с автора му в Клуба на културните дейци в София. Научавайки, че Ангелов е от Троянския край, Димов разказва: "Като завърших ветеринарна медицина, постъпих на работа в едно троянско село, носещо името на някакво дърво". Aнгелов му подсказва, че то се нарича Борима, от името на дървото бор. Писателят продължава: "Там се запознах с много добри и сърдечни хора. С тях организирахме говедовъдна изложба. Към читалището имаше самодейна театрална група и с нея поставих някаква пиеса. Чудесна е природата в околностите на селото! Но там престоях само от края на 1934 (26.09.) до края на април 1935 г. Тогава в това село започнах и написах част от романа "Поручик Бенц".
Тези факти разказват за връзката на талантливия писател с нашия край, станал вдъхновение за една от първите творби на писателя.
Благодарим сърдечно за помощта на г-жа Петрова от ловешката библиотека, която ни изпрати материали и от личния си архив!
