Да се изваеш като ръководител: 90 г. от рождението на Васил Вълковски

90 г. от рождението на Васил Вълковски 90 г. от рождението на Васил Вълковски

Автор: Христо Костов

През 2024 г. се навършват 90-сет години от рождението на Васил Минков Вълковски, който е пример за човек, как може да се извае един ръководител и да покаже своите силни лидерски качества в управлението на няколко знаменити предприятия в Троян. Но освен на местно така и на Областно ниво той е доказал своите управленски качества, който могат да бъдат само благословия за един достоен троянец какъвто е и героя в този материал.

Житието на Васил Вълковски започва през 1934 г. в в китното балканско село Белиш. Получава своето висше образование във Висш финансов стопански институт „Д. А. Ценов“ – гр. Свищов. След завършване на образованието си работи, като организационен работник в ГТП (Градско търговско предприятие) „Градска търговия“ – Троян. След доказването на ръководните си качества е избран за Първи секретар на ГК (Градски комитет) на ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз) – Троян. Интересно е да се отбележи, че в книгата „Индустриалният Троян“ с автор Христо Борисов е цитирал един интересен случай, който олицетворява добрата комсомолска работа на Васил Вълковски:

Много добре са разбрали задачата си „ГК на Комсомола, неговия секретар др. Вълковски за разгръщане на творческата инициатива на младото поколение… за масовизиране на движението за „Ударен комсомолски труд“. Понастоящем над 95% от работническата младеж е поела лични и колективни обещания. За цялата работническа младеж изпълнението на дневните норми нарастна на 135%, а при бригадите за „Ударен комсомолски труд“ то достигна 145%.Отделни бригади, като тези на Христо Петков, Цвятко Цвятков, Стоян Дочев, изпълнението достига до 180-200%. От всичко 39 младежки бригади, 30 с около 600 участници са включени в борбата за високото звание. На четири от тях /първите две от споменатите по-горе и Тодорина Ценова и Николай Матеев/ е присъдено званието „Бригада за ударен комсомолски труд“.“ 

След комсомолската си работа е назначен за инструктор по стопанските въпроси към ГК на БКП (Българска комунистическа партия) – Троян. След което преминава на стопанска работа и в периода от 1963 до 1969 г. е назначен за директор на Държавния прокмкомбинат – Троян. Доказал се като добър ръководител на издигнат за зам.–председател на ИК (Изпълнителен комитет) на ОНС (Окръжен народен съвет) – Ловеч, възложено му е да отговаря за ресор (строителство) Вълковски работи на този пост от 1969 до1971 г.

През 1971 г. по решение на ГК на БКП – Троян за ръководители на новосъздадените обединени предприятия на местната /държавна и кооперативна, т.н. ТПК (Трудово-производителни кооперации)/ промишленост са избрани и назначени следните другари - Васил Минков Вълковски - за керамичното предприятие/„Троянска керамика“/; Христо Петков Иванов - за металното предприятие /„Балканска звезда“/; Кино Христов Кинов - за текстилното предприятие /„Постоянство“/ и Борис Русев Венков - за мебелното предприятие /„Мебел“/. Вълковски застава начело на ново обединеното РТПК „Троянска керамика“ до 1974 г. След което по решение на ГК на БКП – Троян е изпратен за директор на Електромоторен завод  „Елпром“ – Троян за една година от 1974 до 1975 г.

Васил Вълковски поднася поздравления послучай 70 г. ССХУПИ - Троян

В последствие се връща, като председател на РТПК „Троянка керамика“ и остава там до 1990 г. Вълковски полага големи усилия за развитието на предприятието, което ръководи в продължение на близо две десетилетия. Ръководител с усед и осанка, който е имал свой индивидуален подход в работата си и специално отношение към работниците и служителите си. Тук е интерсно да цитирам Мичо Генковски, който пише в книгата си „Ние сме троянци“ следното за Вълковски:

„Васил Вълковски впечатляваше с интереса си към националната и световна култура. Мисли, че това не беше само интерес. Беше дълбоко емоционална тръпка. Съпреживяване, което го одухотворяваше, възхищаваше, стимулираше. Правеше го естет. А и как иначе след като Васил ръководеше предприятие, което произвеждаше красота – кооперация „Троянска керамика“. Съзнаваше, че сам създава красота чрез майсторските ръце на вдъхновени точари, декоратори, пекари, които творяха под негово ръководство. Беше истински председател на керамичмия занаят. Строго държеше да се спазват традициите на троянската керамична школа. В същото време беше отличен мениджър. Добре разбираше, че като всичко в живота и съдовата керамика трябва да има развитие като форма и окраска. Затова търсеше функционални и естетични естети. Поддържаше връзки с културните центрове в редица наши посолства по света. Като поклонник на красотата Вълковски обичаше природната панорама на родното село Белиш. Отиваше там винаги когато имаше свободни мигове. Като дете се радваше на скрежалите дърветата, на цъфналите овошки, на неописуемите есенни багри. От тук, Белшките баири, от взора към старопланинските била, той черпеше сила и вдъхновение.

Едва ли някои знае колко делегации е посрещнал и от Западния свят и от Изток. Всички, които идваха когато си тръгваха вече знаеха от разказа на своя домакин що е то троянска керамична школа, троянска шарка, троянски майстор.

И навярно дълго помнеха председателя Васил Вълковски.“.

Васил Вълковски, Георги Иванов, акдемик Димитър Мишев, Иванка Кюрдова и Пенко Даскалов – 1979 г.

Любопитно е да се отбележи, че през 1979 г., Васил Вълковски посреща първият български космонавт Георги Иванов в ТПК „Троянска керамика“. Кадри запаметили това посещение намирам от архива на известният троянски фотограф Васил Балевски, които са запаметили от посещението на Георги Иванов в Троян и конкретно в троянското предприятие „Троянска керамика“, а любопитството и възхищението на космонавта от сръчността на троянските майстори са очевидни. Другите представители на делегация са тогавашният кмет на Троян Пенко Даскалов, академик Димитър Мишев от БАН (Българска академия на науките) и Иванка Кюрдова секретар по идеологическите въпроси в ОК (Окръжен комитет) на БКП – Ловеч.

Като изявен стопански ръководител е многократно избиран за член на Пленума и Бюрото на ГК, ОбК (Общински комитет) и за член на Пленума в ОК на БКП – Ловеч, дългогодишен окръжен и общински съветник. За своята отдадена комсомлска, партийна и стопанска работа е носител на високи държавни и правителствени отличия.

Вече в края на този текст се доказа силният образ на еди доказан лидер, който е успял да се покаже на какво е способен силният балканджийски дух, че троянеца винаги върви напред без да се обръща назад. Жизненият път на този така отдаден ръководител завършва през 2003 г., оставайки светла диря на уважаван и достоен човек и ръководител.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:

  1. Борисов, Хр., Индустриалният Троян, изд. Делакорт, Троян, 2020, с. 137, 163, 346.
  2. Генковски, М., Троянолюбие, изд. Симолини 94, Троян, 2020, стр. 81.
  3. Генковски, М., Ние сме троянци!, изд. Симолини 94, Троян, 2020, стр. 98-99.
  4. Генковски, М., За чукурките и генетиката троянска, в-к Троян 21, 2011. - https://statii.troyan21.com/2011/02/blog-post_27.html
  5. В-к Троян 21, Кой срещна с хляб и сол Георги Иванов в Ловеч?, 2019. - https://statii.troyan21.com/2019/04/blog-post_95.html

---

Автор: Христо Костов, студент по история

Споделяне