Противно на очакванията тази година в Троянския манастир на храмовия празник имаше много хора през целия ден – множество, съпоставимо само с онези тълпи, които бяха в обителта при посещението на Симеон Втори. Страхът от корона вируса и откровеното неверие в него си бяха казали думата, както и прословутата българска опърничавост на всичко, що е забрана. Светата литургия бе на откритата платформа в двора, в нея най-висшите клирици бяха Ловчанският владика Гавриил и игуменът – Велички епископ Сионий. Платформата бе богато украсена с цветя и там до късно хора се покланяха на иконите. Самата служба бе много красива и звучаща сладкогласо под открито небе. Времето бе благоприятно за дългата служба и дългото чакане за свещи и за влизане в храма – приятно топло и дори прохладно в част от деня за разлика от обикновените тежки августовски жеги. Чудотворната Троеручица бе на своето място до 11 часа, когато бе изнесена и в литийно шествие съпроводена до параклиса, мястото, където преди повече от 400 години е дала знак, че небесната воля е да остане в този край и да го закриля. По въведен при игумена Сионий обичай иконата бе носена и съпроводена от облечени в народни носии членове на дружество Традиция. При параклиса също имаше голямо множество, на което даваха при желание малки бутилки светена вода – заради епидемията не се наливаше. Пак заради епидемията бе направено така, че потоците идващи и излизащи от манастира да не се смесват, но в по-късния следобед, когато иконата вече бе заела мястото си в храма и бе се образувала голяма опашка от чакащи да й се поклонят, настъпи объркване и трябваше да се реагира, за да се възстанови редът. В храма се влизаше само с маски, иконата бе изтривана старателно след всеки богомолец.
Дядо Неофит за първи път не дойде в Троянската света обител за нейния празник, нямаше и ВИП гости – вероятно не само заради епидемията, но и заради политическата ситуация в страната. В манастира обаче се виждаха много млади хора, много семейства с деца, имаше българи от чужбина. Троянци като че ли бяха по-малко от друг път. Тук беше народният представител д-р Валентина Александрова, отново сред богомолците беше и големият дарител адвокат Джон Бризби.
Традиционният панаир бе много по-малък от предишни години и само със занаятчийски стоки, повечето хора и не се спираха пред тях, най-голям интерес обяснимо будеха продажбите на кебапчета и другите обичайни за подобни прояви храни и питиета.
Местните ресторантьори и хотелиери би трябвало да са доволни от оборота – трудно се намираха места за тях. Да се надяваме, че се е оправдала народната мъдрост, че ден година храни. И дано молитвите пред Божията майка да са били искрени, а силата и обичта й да са с нашия народ.
www.HemusNews.com