Врабевенинът взел свидетелството за управление на МПС през далечната 1942 година. Преди половин век, на 19 януари 1968 г. от град Ловеч купил и любимата си вече 52-годишна бяла полска „Варшава”, с която не спира да обикаля из страната и чужбина.
„На път, където желаете, там тръгваме. На море, на Балкан, няма грешка с тази голяма машина. И винаги в населено място аз се движа на втора и бавно. Ако пъкне някое дете, как ще спреш, как ще го спасиш, трябва да бъдеш съобразителен. Няма ограничение за шофьорите. Щом се чувстваш добре и лекарят ти даде, че имаш очи, че чуваш, че си с всичките си рефлекси, няма проблем”, коментира бай Марин.
През 1939 година, когато бил на 14 годишна възраст, той заминал за Унгария, където три години по-късно получил унгарска шофьорска книжка, но се указало, че тя не е валидна в България. Разбира го като се връща в страната. След това в Пловдив отново изкарал шофьорския курс, за да получи и българска.
Цялото интервю с бай Марин може да видите във видеото по-долу или от следния линк: https://www.vbox7.com/play:befa36c830