Вторник, 29 Септември 2020 17:17

Археолози проучиха римско светилище на Херакъл и раннохристиянската базилика в м. Гергюва черква, с. Дълбок дол

На 11.09.2020 г. завършиха археологическите проучвания на раннохристиянската базилика св. Георги, разположена в землището на троянското село Дълбок дол. Проучванията са финансирани от Община Троян и Ротари клуб - гр. Троян. Ръководени са от проф. д-р Иван Христов от НИМ. Базиликата е разположена между троянските села Ломец и Дълбок дол в местността Гергюва черква (318, 50 м.н.в.), на левия бряг на р. Осъм. Отдалечена е на 1 км южно от кастела Состра, върху малко платовидно възвишение. Забелязана е от д-р Г. Китов през 1979 г. по време на проучванията на могилния некропол в едноименната местност. Според него местността носи името на една старинна църква или параклис, чиито развалини са забелязани в близост до могила № I от некропола.

През месец юли 2003 г. стартират археологически проучвания под ръководството на д-р Иван Христов (НИМ). Топонимът подсказва реалното име на християнския храм, под чиито основи е регистриран по-ранен пласт от ІІ-ІІІ в., свързан вероятно с по-старо светилище. Проучена е трикорабна базилика с една полукръгла апсида, притвор и три допълнително прилепени помещения от северната ѝ страна. Дължината на наоса е 24,30 м.; широчината – 9,5 м. Ширината на притвора достига 9,5 м., а дължината му е 6 м. Проучената базилика спада към т. нар. базилики с дървен покрив, едноделен олтар и дълъг наос. Базиликата в м. Гергюва черква е била построена на средищно място, сред регистрирани късноантични поселения в долината на р. Осъм, в близост до кастела Состра и предполагаемото разклонение на античния път за Никополис ад Иструм. Сложната ѝ архитектурна организация (изграждането на допълнителни помещения за обслужване на християнските ритуали) предполага тя да е имала основно място, през ІV – V в., в религиозния живот на крайпътния комплекс. Базиликата е била разрушена по време на хунските нашествия в края на V век. Преизползвана е през средните векове.

Основните цели на екипа на НИМ през 2020 г. бяха да се извърши археологическо проучване на предполагаеми структури на светилище от II-III век под основите на базиликата, както и проучване на южната периферия на базиликата. Бяха заложени общо 10 сондажа на площ от 200 кв м. Основните резултати от разкопките кореспондират с поставените научни задачи в програмата на проучванита. Открити са следи от предполагаемо по-ранно светилище от II век и са документирани нови детайли от плана на християнския храм.

Следи от предполагаемо светилище на Херакъл от II – III век.

През 2020 г. следи от по-ранна култова дейност са регистрирани в сондажи разположени източно от абсидата на храма. Върху достигната неравна скална основа са намерени: фрагменти от червенолакови съдове; въглени; фрагменти от стъклени съдове; късове желязна руда; сребърни денарии на императорите Веспасиан, Траян и Хадриан; бронзова монета от началото на III век и посребрен антониан на император Аврелиан. Особенно паказателни да едентифицирането на предполагаемото езическо светилище са фрагментите от мраморни оброчни плочки, сред които се откроява един с надпис. Надписът според Николай Шаранков изглежда като Θεῷ Ἡρακλ[εῖ - - -?] | εὐχήν, На бог Херакъл - оброчен дар“. Като палеография изглежда да е от края на II - първата половина на III в. сл. Хр. За съжаление липсата на земна маса в дълбочина и плитко разположения скален гребен, върху която е била построена църквата през IV век са били предпоставка по-ранните материали и предполагаеми структури да са били унищожени и масово разнесени на терена при построяването на християнския храм. Единствената запазена структура в сондаж № 9 датираща от периода преди построяването на базиликата е части от северната и източна стени на примитивен олтар. Неговите предполагаемите размери са 6/8 м.

В контекстът на откриването на по-ранните археологически материали трябва да се вземе предвид, че цялата местност Гергюва черква в античността е била място с концентрация на култови паметници, като надгробни могили от II-III век, и плосък некропол локализиран в самия край на проучванията през 2020 г. Всички те са разположени от двете страни в непосредствена близост до трасето на римския пътя Ескус- Филипополис. При извършени теренни наблюдения по време на разкопките бе локализирано въпросното трасе в обработваем земеделски участък на 300 м. западно от църквата. Пътят е бил с широчина 7 м. и е видимо продължение на проучения участък пред източната крепостна стена на кастела Состра.

Бележки върху плана на базиликата и периоди в нейното функциониране или почитане като свето място.

През 2003 г. северно от предверието на храма бе проучено квадратно помещение с масивни зидове. Зидове от семетрично разположено такова бяха заснети южно от предверието. През 2020 г. продължи проучването на южното помещение. В сондаж № 2 бе разкрит южен зид с дебелина 0,70 м. запазен в субструкция изграден от плочести камъни и тухли, обилно споени с бял на цвят хоросан. Новоразкритият зид затваря помещение с външни размери 6,8/3,20 м. и дебелина 0,80 м. То е свързано конструктивно с основния зид на нартекста. Относно предназначението на въпросните помещения може да се изкаже презположението, че те са кули интегрирани към основния корпус на храма от запад. Макар и условно Нели Чанева-Дечевска приема, че църквите в Бухово, Света София в София, в с. Струмско (дн. към Благоевград), в м. Джанавар тепе (Варна), с. Иванене (дн. София), с. Дебрен, Гоцеделчевско и др. са имали на западната си фасада двойка кули. Конкретното предназначение на кулите не може да се определи, но изследователката допуска, че в тях са се помещавали стълбите водещи за галерийния етаж. Може да се предположи, че в неспокойни времена кулите са изпълнявали и защитни функции. Съществуват варианти те да са служели също като наблюдателници, съкровищници или пък камбанарии. Големият брой църкви с кули по нашите зами, а също и в западните части на Балканите и наличието на много архитектурни паралели за тях с църкви от Близкия изток, говорят, че църквите с кули водят началото си от източно византийската архитектура.

При разкопките в южната периферия на църквата в сондаж № 3 и източно от него бяха открити две колонни бази, разположени в една линия на отстояние 1,90 м. южно от южния зид на кораба. Проучвателят предполага, че в конкретния случай се касае за локализирането на странична открита галерия/предверие с колонада. Известно е, че броят на църквите със странични предверия по българските земи е значителен. Предверията са изграждани най-често от юг, за да се използва по-доброто изложение. Някои странични предверия са оформени с монументални портици и като паралел, при това и географски най-близък, може да се посочи базилика №2 в околностите на гр. Плевен.

Изградена е в средата на IV век и функционирането ѝ в следващите епохи се датира единствено на монетния материал. През изминалия археологически сезон са открити монети от V век и две монети на император Юстиниан I (фолис и половин фолис), медна средновековна монета със скифатна форма.

Към днешна дата може да се посочи, че църквата носеща вероятно в миналото името на светеца св. Георги, е била самостоятелна култова структура в иначе богатия югозападен район на крайпътния комплекс Состра на пътя Ескус- Филипополис.

Пресинформация на Община Троян

Публикация: www.HemusNews.com