Четвъртък, 15 Октомври 2020 11:43

Видни социолози дискутираха в Троян от какво боледува България днес

„За политическата ваксинация. От какво боледува България днес“. Тази тема на кръгла маса с участието на учени от института „Иван Хаджийски“ привлече на 13 октомври публика, жадна да чуе компетентни мнения по ставащото в динамичния обществен живот. Организаторите от Общината бяха поканили известни участници – Андрей Райчев, проф. Петър-Емил Митев, младия Първан Симеонов. Така бе почетена паметта на най-видния син на Троян – Иван Хаджийски, 113 години от чието рождение се навършиха в този ден.

Темата на дискусията бе взета от есето „Политическата ваксинация“, публикувано в т.3 от събраните съчинения на Бащата на българската социология. Историята на българския преход съдържа периодично въртене в омагьосан кръг, каза проф. Митев. Започва се с граждански изяви, шумни протести, предизвиква се промяна, после следват разочарование и апатия. Акцентите са върху отрицанието – Оставка!, Долу!, след което се отчита, че протестът е употребен. Проявява се политическа едностранчивост, която може да се определи като кривогледство. Има дефицит на политически разум, разрушава се балансът между политически разум и емоции. Страдаме от дефицит на историчност, оттук разрушителният характер на отрицанието, каза Андрей Райчев. Според него при комунизма е съществувал митът за хубавата власт и лошия народ, сега е обратното – мит за лошата власт и добрия народ. Райчев се спря и на настоящата ситуация, като потърси корените ѝ в предходни времена. Определи Бойко Борисов като център, който е превзел дясното политическо пространство, овакантено по ред причини. Сега Слави Трифонов е кандидат за центъра, при това той е с неизхабена харизма. Кандидат е за ролята на Борисов, която може да се изрази с нито-нито – нито ляво, нито дясно. На площада, на протеста, който ако не се изроди, е нещо много хубаво, е нито-нито, но и и-и, и леви, и десни. Но това и-и не може да има лидер, то има лидери. И по този начин то вещае конфликти. Що се отнася до поведението на премиера в момента с неговото обикаляне с джип из страната – той е като Антей, който черпел сили от майка си Гея.

Първан Симеонов определи ситуацията като игра на изтощаване – ще спечели по-неизтощимият.

На кръглата маса бе подчертано още, че и сега страдаме от формулирания от Иван Хаджийски национален комплекс с усещането за изостаналост и драмата на вечно догонващия. Едно от обясненията за успеха на Борисов досега е и това – той създава националния сюжет, че нещо създаваме, че не сме такива смотаняци, за каквито се мислим, дава изход от комплекса. Епохата на Бойко Борисов е епоха, в която народът се опита да се зарадва на себе си. Но развивайки се, българското общество е надраснало Борисов и затова сега е нежелан.

Има ли шанс някой от моделите да ни накара да се мразим по-малко, да излезем от последното място, с което сме свикнали, попита кметът на Троян Донка Михайлова, която бе модератор на форума. Първан Симеонов подчерта, че за разлика от съседните народи в нашия го няма чувството за принадлежност. Освен това обществото е застаряващо – няма как да е щастливо. За това допринасят и гигантските диспропорции между отделните региони на страната. Ние никога не сме били по-добре и никога не сме се чувствали по-зле, каза Андрей Райчев. И подчерта, че ние сме избрали ролята на периферия на ЕС с всички последици от това.

www.HemusNews.com