Този текст е от типа „След дъжд качулка“, защото е за строителен факт. Става дума за едно твърде „иновативно“ решение на тротоарите на голямата, немаловажна улица „Стефан Караджа“, която тази година най-после се ремонтира. Улицата е строително предизвикателство заради голямата денивелация на места, и това бе подчертано още на пресконференцията при започване на пряката дейност. Още в началото строителите работиха по тротоарите така, че събудиха недоволството на живеещите там, както и на общинската управа. Уж нещо бе променено, но резултатът е повече от странен и надхвърля и най-смелото въображение. Едва ли е нужно да се напомня за какво служи тротоарът по принцип. Само че тук проектантското решение изправя кроткия пешеходец пред изпитание. Защото тротоарът е не само на вълни, той е през 2-3 метра в повечето случаи и с наклон. Наклонът бил заради вкарването на колите в гаражите, обясняват всички. До този извод лесно може да се стигне, но има други начини да се направи достъпен за тях. Защото сега пешеходецът трябва особено внимателно да се движи по тротоара – може да падне, да загуби равновесие, да се подхлъзне. Трябва да е и със специални обувки, най-добре алпинистки. Има участъци, в които е препоръчително да слезе на платното, пък там каквото сабя, т.е. съдбата, покаже. По такъв тротоар колички не могат да минат – нито на хора с увреждания, нито детски. А „Стефан Караджа“ е от улиците, които водят до една от големите детски градини – „Здравец“. Представям си какво ще бъде, когато завали сняг, когато не всичко ще се вижда, или когато плочките се заледят.