Нека припомним, че Чифлик има своето място в борбата за свобода и независимост. Въпреки че тук не са живели турци, жителите на селото са ставали жертва на османските поробители. През селото са минавали много четници и чети. През лятото на 1867 г. оттук е минал Панайот Хитов, със своята чета, знаменосец е бил Васил Левски. Оттук са преминали след Aприлското въстание 1876 г. Панайот Волов и Георги Бенковски.
Всяка година Чифлик отдава почит на борците за свобода. Организира честване на тези събития, включително и жива картина. Всяка година в началото на юни Чифлик отбелязва Априлското въстание и отдава почит на героите загинали в борбата за свобода на България. Тук са отекнали едни от последните изстрели на Априлското въстание. Тук е издигнат паметник и на Тодор Kаблешков.
С историческа сводка, нека си припомним събитията случили се преди 145 години.
След разбиване на въстаналите Панагюрище и Копривщица от 5 хилядна редовна войска с артилерия и башибузук, подложените след това на разграбване, а жителите – на клане и зверства. Оцелелите въстаници се изтеглят в планините още на 1 май и се опитват да преминат Стара планина, за да пресекат Дунав и да се укрият в Румъния. На 8 май от четата на Каблешков са останали едва 4-ма души – Тодор Каблешков, Найден поп Стоянов, Георги Търнев и Стефан Почеков. Стигат до село Чифлик в Троянския Балкан. Вечерта отсядат в хана, където се нахранват и наспиват. На другия ден пак се връщат в гората. За главата им има обявена награда, а изпратената потеря ги издирва под дърво и камък. Техен доскорошен съратник издава пред заптиетата позицията им. Бивакът им край Рогачева река е нападнат изненадващо от турците и започва престрелка. Георги Търнев и Стефан Почеков са убити на място. Каблешков е заловен жив, а Найден Попстоянов е ранен в ръката и също пленен. Убитите четници са обезглавени, а главите им са взети за трофеи. Обезглавените трупове са намерени чак през 1944 г. и погребани на самото място. Пленниците са отведени в Троян, а оттам в Ловеч. В Ловешкия затвор двамата бунтовници са подложени на мъчения. Там заварват и Захари Стоянов. На 3 юни пленниците са отведени в Търново. След разпити, на които Каблешков не признава нищо, Селями паша тръгва за Пловдив и взима със себе си бунтовниците, за да ги предаде на пловдивския съд. Даскал Попстоянов вече е полумъртъв, а Каблешков знае какво ги чака в града – още мъчения и в крайна сметка бесило. Когато конвоят спира да пренощува в конака в Габрово, Каблешков се възползва от невниманието на едно от охраняващите го заптиета, отнема револвера му и се застрелва в главата. Датата е 16 юни 1876 г., а Каблешков е едва 25-годишен. На следващия ден габровският архиерейски наместник измолва Селями паша да му даде тялото, за да бъде погребано по християнски. Въстаникът е измит, облечен в нови дрехи и тялото му е погребано близо до гробовете на двама четници от четата на Хаджи Димитър, обесени в Габрово.
Тодор Каблешков (13 януари 1851 г. - 16 юни 1876 г.) Тодор Каблешков е роден в заможното семейство на хаджи Лулчо Дончов Каблешков в Копривщица. Рождената му майка умира твърде рано и той расте под грижите на втората си майка – Ана Каблешкова, и на леля си Пена – жена на легендарния копривщенски хайдутин Дончо Ватах. Възпитан в патриотизъм и любов към своя народ, Тодор получава високо за времето си образование. След копривщенското и пловдивското класно училище учи във Френския лицей в Цариград. Будният и интелигентен копривщенец придобива широки познания и богата култура. Владее свободно три езика и това му дава възможност едва 23-годишен да получи завидна за времето си служба – началник на железопътната гара Белово (НА СНИМКАТА).
Запознат с идеите на Левски още през 1871 г., Каблешков се превръща в пламенен последовател на Апостола на свободата. През 1876 г. Тодор Каблешков е избран за председател на копривщенския революционен комитет. На него се пада историческия жребий да даде ход на кървавите Априлски събития. След обявяването на въстанието в Копривщица на 20 април Тодор Каблешков написва историческото Кърваво писмо – знаменитата въстаническа прокламация, разнесла пламъка на бунта. В името на българската свобода той жертва всичко – своя живот, младост, богатство, лично щастие и обещаващо бъдеще. За него Константин Величков казва: „Не зная някой да е любил по-страстно България. И той искаше да умре за тая любов…”
Найден Попстоянов (1830 – 4 юни 1876) е български учител, участник в Априлското въстание от 1876 г. Роден е в Копривщица. Учи във взаимното училище на Неофит Рилски и в пловдивското класно училище „Св. св. Кирил и Методий“ при Найден Геров. Учителства в Панагюрище 1861 – 1864, Свищов 1866 – 1867, Плевен и Копривщица 1869 – 1876 години. Той е сред най-енергичните, трудолюбиви и способни учители, хилядник на въстаниците по време на Априлското въстание. Преподава в класното училище в Копривщица през 1870 – 1873 година като главен даскал. Превежда за нуждите на образованието учебниците: „Кратка антропология или наука за человека“, „Кратко землеописание за деца“ и „Кратка аритметика за първоначални ученици“. Автор на читалищния устав през 1869 г. Баща на четири деца, член на копривщенския революционен комитет. За подпомагане на четата на Филип Тотю през 1860 година е затворен и преследван от турските власти. В навечерието на Априлското възстание, той бил един от първите ръководни членове на Копривщенския революционен комитет. Като най-авторитетен общественик в Копривщица, той бил избран за народен представител на събранието в Оборище и за хилядник по време на въстанието. Сам Георги Бенковски цени високо „даскал Найден“. Единствено на него той се открил, че е Гаврил Хлътьов от Копривщица, дълго отсъствал от родния си край. По време на заседания на Оборище Найден Попстоянов бил избран за член на Военната комисия, която трябвало да определи деня на въстанието и да изработи конкретния му план. Обявяването на въстанието на 20.IV.1876 г. заварило Найден Попстоянов на път за Копривщица. След пристигането си във въстаналия град той веднага се въоръжил и взел участие в опита да бъдат заловени барикадиралите се в конака Неджиб ага и неговите заптии. По време на въстанието като хилядник и член на Военния съвет Найден Попстоянов развил широка дейност по организиране браната на Копривщица, по посрещането и настаняването на населението, пристигнало от околните въстанали села. След това начело на чета се сражавал с приятеля при обсадата на джамията в село Стрелча. След потушаване на въстанието Найден Попстоянов, Тодор Каблешков, Павел Бобеков, Никола Караджов и др. се присъединили към четата, която подирила спасение в Балкана. На 8.V.1876 г. заедно с Тодор Каблешков Найден Попстоянов бил заловен от преследваща ги турска потеря при на 8 май 1876 година при село Чифлик. На 3 срещу 4 юни 1876 г. след неописуеми изтезания той починал от раните си.
Георги Търнев (1858 – 8 май 1876) роден в гр. Пловдив участник в националноосвободителното движение. Роден в Пловдив. Брат на Христо Търнев. Един от сподвижниците на В. Левски. След неговата гибел емигрира в Румъния, където постъпва в жандармерията и придобива военни знания. В края на 1875 се завръща в родния си град и заедно с брат си Христо държат бащиния си хан. Влиза в състава на местния революционен комитет и оказва материална подкрепа при подготовката на Априлското въстание 1876. След избухване на въстанието оглавява чета от 60 души, с която влиза в сражения с башибозуците при с. Старо Ново село (дн. Старосел), Пловдивско. След неуспеха на въстанието се присъединява към групата, предвождана от Т. Каблешков, с намерение да емигрира в Румъния, но е убит от преследваща ги турска потеря при на 8 май 1876 година при село Чифлик.
Стефан Почеков (1850 – 8 май 1876) е роден в Казанлък. Съосновател е на Ученолюбива дружина „Искра“ и председател на настоятелството й през 1874 година. Работил е като учител в родния си град и е другарувал с Петьо Ганин, сподвижник на Васил Левски. Срещал се е в село Шипка с апостолите на Априлското въстание Панайот Волов и Тодор Каблешков. После става учител в Клисура. Включва се в подготовката на Априлското въстание, развива активна революционна дейност и се записва във войската на IV Пловдивски революционен окръг. Сражава се на позицията „Зли дол“. След потушаване на въстанието в Клисура, се прехвърля в Копривщица и се включва в четата на Тодор Каблешков. На 30 април 1876 година четата потегля за Троянския Балкан. След тежки преходи и сражения, въстаникът от Казанлък пада убит на 8 май 1876 година при село Чифлик.
