Знакът е свързан с идеята продуктите от планински райони да бъдат разпознаваеми на пазара, да бъдат знак за качество на храни с естествен вкус. Решението на ЕС за подобен знак е свързано и със спецификата на планинските райони –транспортни трудности, екстремни метеорологични условия, по-рядка населеност, които създават затруднения и неравенство в пазарната конкуренция. В община Троян само Дебнево и Врабево не попадат в категорията планински район, във всички останали населени места производителите могат да кандидатстват за знака. Процедурата е опростена, трябва да се подаде заявление по образец към Областната дирекция по безопасност на храните. Изисква се и декларация, също по образец. Процедурата е безплатна. След това одобрените ще бъдат вписани в регистъра на тези, които имат право на логото „планински продукт“. Досега 9 български производители са получили това право. Контрол ще осъществява Българската агенция по безопасност на храните. Знакът ще бъде и гаранция за произход. Потребителите ще знаят, че стоките са с естествени вкусови качества. Освен това ще има и мярка за подпомагане на тези производители.
Когато става дума за продукти от животински произход, изискването е животните да са прекарали поне две трети от живота си в планински райони. Има конкретни изисквания и към фуражите – определен процент да е от района. Същото се отнася и за продуктите от растения, както и за пчелните продукти.
Водещ на срещата бе кметът Донка Михайлова, на която темата е близка - преди няколко години заедно с изпълнителния директор на НСОРБ Гинка Чавдарова внесли в Икономическия и социален съвет становище по прилагането на тази европейска политика в България. Михайлова заяви готовност администрацията да помага при нужда.Надеждите са да има регистрирани с този знак, тъй като в следващия програмен период ЕС ще дава допълнително финансиране.
Присъстващите производители бяха активни и критични, използваха случая да споделят немалко от проблемите си. Откроиха се и конфликти между тях. „Трябва да слезете долу при нас, да видите колко е трудно“, каза известният фермер Ибрямов от Борима, като се оплака от бюрокрацията. „От бумащина не можем да си гледаме животните“, заяви производителят. Важен въпрос постави Александър Илиев, който в Добродан отглежда месодайни говеда, има насаждения, сега прави кланица и колбасарски цех, за да затвори цикъла – Защо не се подпомага овощарството, след като овошките стигат до плододаване след години за разлика от другите култури, които получават субсидии. Илиев каза също, че има пасища, които се ползват само за субсидии.
Георги Събев подчерта, че ЕС се ориентира към политики, свързани с тревогата от промените в климата. Затова ще се подпомагат добри практики, щадящи околната среда. През 2030 г. трябва да се постигне 25% от площите да са био производство – сега са 10 пъти по-малко. Екологичното земеделие няма да обхваща производители до 100 дка. През 2025 г. субсидиите ще бъдат обвързвани със спазването на трудовото законодателство.
Събев призова троянските производители активно да търсят добри практики за земеделие, което щади природата.
