Глинените къщи в Гумощник се нуждаят от помощ!

Глинените къщи в Гумощник Глинените къщи в Гумощник

Свикнали сме, че някои неща са даденост за нас. Оценяваме какво са едва когато ги загубим.

Ангелина ГеоргиеваАнгелина Георгиева

Така в последните години троянското село Гумощник наред с прочутата възрожденска църква с уникален резбован иконостас „Свети Николай Летни“, килийното училище до нея, паметниците на загиналите във войните и на местните жертви на „Титаник“ привлича и с Глинените къщи в махала Лакарево. Те са наследство на секретар библиотекаря Ангелина Георгиева, която вдъхновено разказва на туристите за  местните забележителности. А Глинените къщи, където е прекарвала романтични лета, е превърнала в своеобразен музей, като е запазила с много любов старинните предмети. Тук всеки посетител, особено децата от градовете, може да се запознае с отколешния бит на гумощнери в неговата автентичност. Огнище, водник със съдове, кръгла ниска масичка – паралия, където се е хранело семейството, леглото, в което са се нареждали за сън родители и деца, трикраки столчета и още интересни предмети, всеки със своята история, която Ангелина сладкодумно разказва, връщат посетителя в едно отминало време. Особено полезно е това пътешествие назад във времето за учениците, които по-добре ще разберат българската класика на селска тема, виждайки предметите, които тя споменава. За това свое родолюбиво дело в махала Лакарево Ангелина Георгиева не взима пари – макар да има кутия за дарения, изпитва неудобство да спомене на посетителите, че могат да дадат своята лепта, тъй като къщите имат нужда от поддръжка. Сега обаче необходимостта от помощ е належаща. Покривите са протекли и водата руши стените и всичко по пътя си. Ремонтът изисква около 10 000 лв., които са непосилни за семейството. Затова е апелът – ако някой има възможност и желание, нека помогне да бъдат съхранени за поколенията тези къщи, в които всеки е добре дошъл да усети аромата на миналото или да се запознае с бита на старите балканджии. Защото Гумощник и Ангелина Георгиева заслужават Глинените къщи да продължат живота си.

Глинените къщи отвътре

Ако сте ходили в Гумощник и сте видели местната църква, килийното училище, паметниците на загиналите във войните и на осемте местни жертви на „Титаник“, вероятно ваш гид е била Ангелина Георгиева. Тя сладкодумно и всеотдайно показва на малки и големи всичко интересно, не се уморява да дава информация, да поднася фактите така, че да впечатлят и да бъдат запомнени. И не само това – тя е истински извор на любов към Гумощник и неговите хора. Върши своята работа скромно и достойно и не обича да се шуми около нея.

В килийното училище в с. ГумощникВ килийното училище в с. Гумощник

Мнозина знаят, че църквата „Свети Николай Летни“ е истински възрожденски шедьовър. Забележителен е олтарът ѝ със своята ажурна дърворезба, с посланията към поробените българи, че свободата ще дойде, тъмните сили ще бъдат победени. Забележителни са иконите, архитектурата, каменните фигури по фасадата под покрива. В килийното училище може да се види на какво някогашните ученици са се учели да пишат и смятат – сандъчета с пясък, дивит и паче перо, различни сметала. Особено интересни са възпитателните мерки – непослушните са имали табели с изписаното провинение. Имало е и табели за похвала, разбира се. Колективната санкция е била много важна при възпитанието на децата в моралните норми, може да заключи човек, ако се вгледа в надписите „бледословец“, „лъжец“, „крадец“ и т.н. Ангелина разказва много увлекателно и чрез нея миналото възкръсва, внимателният слушател – малък или голям – се пренася в едно време, за което знаем само от учебниците. Тук, в Гумощник, то става по-близко и разбираемо.

Още по-близък и разбираем става битът на някогашните българи, ако Ангелина Георгиева ви заведе в Глинените къщи. Те са в махала Лакарево на красивото село, нейна частна собственост, в която съхранява автентични предмети от миналото с характерната подредба на българския дом. Огнище, интересна печка, която отоплявала две стаи, ниска кръгла масичка за хранене  и трикраки столчета, легло, на което са спели около десетина, тъкани завивки и постелки. От кьошка се открива чуден изглед към Стара планина. Така е в едната къща, а в другата може да се види подредба от 30-те - 40-те - 50-те години, включително старинен радиоапарат, най-разпространената техника по онова време. На двора има диканя и друг инвентар от миналото. Той е много полезен за по-добро разбиране на класиците, тъй като селският бит е непознат за децата от градовете.

Споделяне