Фестивал по международен проект "Кажи сирене! Балканско сирене!" в Троян

На 14 и 15 октомври 2022 г. в Троян ще се проведе двудневен фестивал по международен проект: "Кажи сирене! Балканско сирене!". Официалното откриване на фестивала ще е на 14 октомври 2022 г. от 13:30 ч. на пл. "Възраждане".

Синьо сирене „Троян“ се е правело в града преди 1989 г.

Все още немалко хора си спомнят хубавото и евтино синьо сирене „Троян“, което можеше да се закупи в  супермаркетите на столицата и други големи градове в годините на зрелия социализъм. Производител на този български рокфор е стопанското предприятие от поделенията на „Млечна промишленост“, по-известно като „Сердика-Троян“ АД в последните години, преди да затвори завинаги през 1995 г. и преди отписването от публичния регистър през 2001 г.

Предприятието се занимава с изкупуване, преработка, търговия и производство на  млечни произведения: прясно и кисело мляко, кашкавал, синьо сирене "Троян", извара. Съоръженията му позволяват дневна преработка на 100 т мляко, което се доставя от местния АПК. Част от животните на Аграрно-промишления комплекс се отглеждат свободно високо в Балкана.  Млякото – прясно и кисело, е с малък срок на годност, тъй като е без каквито и да е консерванти. Рано сутрин с него се зареждаше магазинната мрежа в Троян. Млякото се произвежда в града до 1980 г., след което е прехвърлено в Ловеч.

Предприятието прави 3 вида кашкавал: „Витоша“, „Балкан“ и „Преслав“. Линията за разфасоване на извара е пусната през 1987 г. А синьото сирене е уникално за страната и първоначално му е нужно време, за да  намери път към купувачите. В онези времена никой не се сеща да свърже това ново производство от 1981 г. с някоя легенда, която да привлича – така, както са направили майсторите французи със своя рокфор. Затова и предлагането му е насочено към големите градове. Предприятието разполага с единствената у нас технологична линия за създаването на сиренето рокфор. Идеята за синьото сирене с името „Троян“, което успява да се наложи на пазара и да стане хитов продукт, е на директора на „Сердика“ Станчо Цочев. В Троян е построено специално помещение за производството, сиренето се соли няколко пъти, обръщат се питите, а зреенето е в пещера край село Микре – дълга около 700 м, с малко езеро в средата. Интересно е, че Станчо Цочев е „вкарал“ 10 вида сирене в страната – след командировка в чужбина, включително едно също любимо и популярно в миналото сирене – „Дунавия“, произвеждано в Русе. Това си спомня синът на директора – Станимир Цочев.

Потребители помнят синьото сирене „Троян“ като добре узряло, мазно, от овче мляко. Троянските ориентировачи го взимат със себе си /то е в удобни малки разфасовки за разлика от кашкавала/, когато отиват в Чехословакия на международно състезание – за подарък и за храна, помни бившият троянски кмет Минко Акимов.

След промените троянската „Сердика“ бе приватизирана, смени няколко собственици, не устоя на конкуренцията в бранша и недобър мениджмънт я доведе до логичен край. За нея е писано много малко – акцент в местната преса винаги са били големите производствени предприятия, придаващи индустриалния облик на града – „Елпром“, „Машстрой“, ХФЗ, „Изкуство“, „Троянска керамика“, кооперация „Мебел“. А  „Сердика“ е възприемана като даденост, част от естествения пейзаж.

Преди това предприятие в Троянско за пазарни нужди преди Първата световна война са се произвеждали овче сирене и балкански кашкавал – в мандри. Нов етап в предлагането е организирането на редовен седмичен пазар в града през 1900 г.

Споделяне