Водещата Кремена Стоянова беше в червена рокля с национални мотиви. Нейните встъпителни думи за историята на панаира и за Троянския манастир бяха необходимо припомняне на факти, които трябва да знаят местните хора и гостите. Публикуваме ги изцяло. Тя представи официалните лица, чиито приветствия ще поместим със съкращение, а може да прослушате и записите.

Встъпителни думи на водещата Кремена Стоянова (аудио запис):

Добра среща на всички! Добре дошли в Орешак!

Орешак се намира в полите на Троянския балкан. Разположено е от двете страни на река Черни Осъм. Най-ранните писмени сведения за село Орешак датират от 1631 г. Като най-стара махала на селото се приема „Баба Стана”.

Днес Орешак  е популярно място за селски и еко туризъм и посреща много гости. Безспорна ценност на Орешак е Троянският манастир "Успение Богородично". Манастирът е основан около 1600 г. и е трети по големина в България. Тук се пази чудотворната икона на "Богородица Троеручица". Манастирът е истински шедьовър със своята архитектура, дърворезба и ценните си стенописи, зографисани от бележития възрожденски художник Захарий Зограф.

В манастира многократно намирал убежище Апостолът на свободата Васил Левски.

Най-голямата културна забележителност на Орешак  е Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата. Който желае да се докосне до изкуството на българския майстор, мястото е тук в Националното изложение - създадено  през 1971 г. и е единственото място в страната, където се представят, съхраняват и развиват народните художествени занаяти и изкуства. Тук се организират изложби с участие на български и чуждестранни майстори. В залите са показани творби от керамика, дърво, метал, тъкани, везба, накити и още мн. други. Точно тук на това място се е състоял и първият занаятчийски панаир. 

На храмовия празник на Троянския манастир „Успение Богородично“ всяка година се организира панаир, който според преданието води началото си от втората половина на XVIII в. Около стените на манастира, на 15 август изкусни занаятчии от цялата страна показвали своите произведения - нареждали стоката си за продан. Така се полагат основите на занаятчийския панаир, който впоследствие става един от най-големите панаири в Северна България.

Тази традиция продължава и до днес – около 15 август всяка година се провежда няколко-дневен панаир на занаятите.

Панаирът винаги е бил място за срещи на майсторите от всички краища на България. В този момент в Националното изложение, ще поставим началото на тазгодишния Традиционен панаир. Предходната година станахме свидетели на възстановката на стария панаир по разказа на Димитър Гимиджийски «Три дни», подготвена съвместно с НД «Традиция». Събитието, което сме подготвили тази година, е уникално и с възможност нашите гости – Вие, да участвате на живо в процеса на изработване на предмети и да наблюдавате демонстрации на характерните за региона занаяти. Днес ще станем свидетели на възстановка за ръкополагане в майсторство от майстор–ковач Цветан Средков и приемане на чирак при майстор-керамик Румен Георгиев, за да се обучава на занаят.

Възстановката е подготвена от Десислава Иванова от фондация „Родов завет“. Фондация „Родов завет“ работи в областта на етнографията, фолклора и традициите. Основна цел е възстановяване на празнични и социални обредни практики, неделима част от календара на древния български бит и култура. Фондацията разгръща творческия си замисъл адмирирано от научните среди и представяно като актуален и работещ метод за възпитание и трайно надграждане на знания и умения в областта на нематериалното, духовно и културно наследство на България. Използваните за възстановката материали са от: книгите «Ловешкия край» от поредицата «Етнографски проучвания на България», издание от Етнографския институт при БАН, изданието на Димитър Маринов «Българско обичайно право», «Културно-историческо наследство на Троянския край»  - доклади от международна научна конференция «Народното изкуство – традиция и настояще» и «Традиционната материална култура на населението от Троянския край» на ст.н.с. Ганка Михайлова. 

Участие във възстановката ще вземат още танцов ансамбъл "Траяна" при НЧ "Наука 1870 г.", Троян с худ. ръководител Радослав Бачевски, както и и хорът при читалището в с. Дълбок Дол.

В зала №2 "Тъкани и везба" откриваме изложба, посветена на всички майстори допринесли за славата и дългоденствието на народните художествени занаяти на България – извор на творчество и красота! Каним ви да я разгледате.

Официални гости на събитието са:

• Г-жа Донка Михайлова – кмет на Община Троян
• Г-н Петко Пенков – председател на Общински съвет-Троян
• Г-н Ангел Ангелов – заместник кмет на Община Троян
• Архимандрит Стефан – изпълняващ длъжността игумен на Троянския манастир
• Г-жа Марияна Генковска – кмет на с. Орешак

Скъпи гости са представителите на Задругите на Народните Художествени Занаяти от град София с председател майстор-гайтанджия Магдалена Ангелова:

• Майстор-бижутер  и ножар Мишо Кочев;
• Майстор-бижутер Камен Пантелеев;
• Таня Колева – председател на Задругата на НХЗ от град Русе;
• Семейство Гюнишеви – родители на младия майстор ножар Радомир от град Сливен;
• Представителите на Колектив "Българска шевица" и народни занаяти "Росица Чуканова", авторите и издатели на книгата "Извезани следи" - Мария Ангелова и Цветомила Фотева от Пловдив;
• Майстор-ковач Цветан Средков;
• Майстор-керамик Румен и Светла Георгиеви;
• Художника-керамик Евгения Георгиева, която ръчно изгражда керамични делви от шамот;
• Представители на НД "Традиция" - сем. Иванка и майстор-кожар Пламен Дановски от Тетевен;
• Другият смел и млад на години, но вече добър керамик – Найден Илиев – ученик в Националното училище за приложни изкуства - Троян;
• Румяна Вълчева – любител на традиционната българска везба, която изработва брюкселска и калоферска дантела.

Кметът Донка Михайлова определи Троянския панаир като най-голямото събитие в района, за което майсторите занаятчии с месеци са събирали продукцията си. Пожела на всички да подготвят сърцата си за големия празник на 15.08. в Троянския манастир, който е нашата гордост и слава,a занаятчиите, търговците и купувачите да си тръгнат доволни.

Приветствие от кмета на Троян Донка Михайлова:

Управителят на НИХЗПИ Иванка Джабраилова сподели намерението си възстановката да ни върне към традиционните устои на нашия народ. Националното изложение е дом на традициите и културата, където "коренът е жив" ./ Ганко Цанов – краевед./

Приветствени думи от управителя на НИХЗПИ Иванка Джабраилова:

Архимандрит Стефан – изпълняващ  длъжността игумен на Троянския манастир, каза думи на вдъхновение за уникалния панаир на занаятите, където хората могат да се сдобият с ценни предмети и да се докоснат до чудотворната икона на Богородица Троеручица в кулминацията на празника "Успение Богородично".

Думи на вдъхновение от архимандрит - Стефан, изпълняващ длъжността игумен на Троянския манастир:

Посетителите имаха възможност да наблюдават ръкополагане в майсторство на чираци от майстор ковач Цветан Средков и майстор керамик Румен Георгиев, които ще предат уменията си на бъдещите майстори. Прилагаме техните насърчителни думи по-долу в статията.

Възстановката е подготвена от Деси Иванова, представител на Фондация "Родов завет", която работи в областта на фолклора, етнографията и традициите. Основната цел на фондацията е възстановката на празнични и обредни практики, неделима част от българския бит и култура. Възстановките бяха наблюдавани с голям интерес и с удоволствие зрителите се наслаждаваха на танците на фолклорен  ансамбъл "Траяна" и на певиците от с. Борима.

Водещата за духа на старите майстори:

Помните ли старата троянска поговорка, че човек е като изпечено гърне – не можеш да го преправиш.

Трудно ни е на нас, съвременните хора да разберем и да съхраним мъдростта на предците... Защото тя не се съхранява, като наизустим техните пословици, а като ги живеем, като даваме място в нас на същата оная вяра, честност, доблест и чистота, която е била у тях, и която е родила тази изстрадана мъдрост...

Трудно ни е, защото днес битът ни е друг. Много повече от тях имаме, а пък още повече не ни достига. Ако те са били благодарни на малкото, нас и голямото не ни задоволява. Днес ние разчитаме за всичко на машините. Да, машината е по-производителна, по-точна, но за съжаление – съвършено бездушна, поради което и произведеното от нея е безлично. То не носи нито красотата, нито обаянието на майсторски изработената вещ... Замислете се – вещ идва от вещина , от изкуство...

А вещината на старите майстори идва не само от професионалния опит, а и от техния дух – победил недоимъка, несгодите, униженията, усъвършенстван в усилието да създадеш, да сътвориш от суровия материал нещо красиво и полезно, нещо което ще служи и на което ще можеш да сложиш името си.

Името, името, то е било най-важно за майстора. Не колко пари има в кесията или колко ще изкара „на парче“.  А за да придобият име и признание на майстор, чираците са търпели унижение, тежък труд, и не само са търпели, но са се радвали, че учат занаят, ръка са целували, и са слушали майстора като баща...

Още се помни, че първите няколко години, чиракът трябвало „само да подгъва коленете си“ да се научи на занаят...

А дали са били нечовечни тези майстори, че са мъчили така чираците? Не са били нечовечни, а мъдри. Както желязото се нагрява, за да омекне, че да може и да се кове, така и ударите по празното самочувствие и хлапашка горделивост “изковават“ характера на тоя, който утре ще стане достоен майстор. Глината се работи, докато е мека, нали?

Сега ще видите как се е въвеждал чирак в работилницата и как калфа бивал изпитван и приеман за майстор, за да се докоснете до тези събития, които са били присъщи на предците ни в отминалите дни.

Благословиите на майсторите:

Майстор грънчар: Даже и да не забогатееш от занаята, нека да бъдеш мека глина, та сърцето ти да се обогати с трудолюбие, постоянство и упоритост. Дано откриеш тайните на занаята. Бог напред и ти след Него!

Майстор ковач: Нека бъде лека и силна ръката ти и да не се умаряш да ковеш желязото, докато е горещо. Така ще придобиеш благодетели, които да те усъвършенстват като майстор.

Благословия към ръкоположения майстор:

Нека заредим сърцата си с настроение за големия християнски празник "Успение на Пресвета Богородица"!