Как стоят нещата днес в съвременната трета българска държава? Претенции за възстановена държавност можем да имаме едва от началото на миналия век с признанието от Великите сили, че България е независима страна. Независимост – какво съдбовно определение! Да бъдеш независим от кого, от вътрешни или външни фактори? Ами като водач или лидер си зависим от себе си и си порочен какъв ще бъде резултатът. Симеон Радев в своята настолна книга посочи строителите на съвременната българска държава. Истината днес, след 100 години, е коренно различна и се търси този смел повествовател, който ще назове рушителите на още по-съвременната България. Все по-често самоволство и корист, а не правила и закони диктуват живота ни. Нужно е проветряване. Всеки от нас може да посочи успешно управлявани семейство, бизнес или селищна система. За наше щастие Троян е един добър пример за постъпателно развитие във всички сектори.
По какъв начин се влиза в политиката и оттам във властта? По конституция ние сме парламентарна република. В парламента, т.е. в Народното събрание, попадат само хора, излъчени от определена партия или коалиция. За да се случи това, държавата провежда избори, но за тях по-нататък. По времето на Живков имаше само една партия и изборите бяха бляскави и победоносни за тази партия. Днес така наречената демокрация ни позволява многопартийна система и така се отпуши вековната мечта на нашего брата да властва. Честито! След този така наречен Преход се нароиха абревиатури и имена, за които днес никой не иска да си спомни. Ще се опитам да хвърля малко светлина - разбира се, от моята гледна точка – върху най-нашумелите имена. Те се спрягат денонощно и от години по всички възможни канали за информация. Закусваме с тях, а техните изражения и топлите препоръки на праведници ни следват през целия ден. Три са най-личните имена в този поменик. Безспорен фаровит е Бойко Борисов, следван от Корнелия и президента Радев. Известни са транплините, които изстреляха Бойко в голямата политика още през мутренските времена. Първите уроци получава в обкръжението на незабравимия вожд Тодор Живков, следващото признание идва от Симеон Кобургготски като главен секретар, а нарастващата популярност го изведе като кмет на София. Апетитът идва с яденето. Създава мощно движение, което прераства в партия с подобаваща структура и респектиращо име –ГЕРБ. Като председател на партията, която категорично победи в изборите през 2009 г., Бойко седна на премиерския стол. От този ден България се заключи в една епоха по-малко комична и повече трагична! Като никой друг през последните 30 и кусур години Бойко имаше прекрасната възможност да влезе в обувките на Индже и да поведе народа си, но той предпочете ливреята на Дон Корлеоне. Всички значими провали и компромати започваха от него или рекушираха в него. Поведе партийни битки със Станишев и Корнелия, по-късно в сблъсъците попадна и президентът Радев. Нищо не сломи Бойко, рядко срещана натура с харизма, с народняшки характер и респектираща интонация. Започна наедро с икономиката с магистрали, тангенти и газови потоци, в политиката приятелства с Путин, Орбан и Тръмп. Във вътрешната политика парламент, регулатори – никакви такива – държавата е ГЕРБ, а аз съм начело на ГЕРБ. През българското председателство хукна да оправя Западните Балкани, като че ли не знаеше, че те са в Европа още от времето на Тито. Бойко, искам да те попитам като толкова трогателно говориш за бъдещето на България, защо като мастит демократ не позволи да се състави правителство с мандата на ГЕРБ, като се обърнеш към всички останали партии те да се разберат и определят министрите, премиера и председателя на НС без твоите и на ГЕРБ протекции. Защо? Само след месец ще имаш същата възможност, тогава отново ли ще заговориш за егоизма на останалите партии и за идеалите на твоята партия. Ако те се провалят, ето ти един съкрушителен аргумент, че без ГЕРБ правителство не може да се състави – думите са твои. Остави ги, нека се докажат или сринат.
Корнелия Нинова – не, тя не е женското подобие на Бойко, Корнелия е смел боец, личност, многото грешки не я правят по-малко значима. Захвана се с чистотата в партията и в името на тази чистота зачеркна и себе си. Не вярвам, че за нея ще говорим само в минало време, България се нуждае от политици от нейния ранг. Битките с Бойко и охлаждане на отношенията с президента не я обезличават, знаем, че истината се ражда в спора. Трудно ми е да приема, че толкова хулената партия БСП може да оцелее без Корнелия!
Румен Радев влезе в политиката буквално от пилотската кабина като летец изтребител. Дори само този факт е достатъчен да сме наясно, че пред нас стои човек не само с воински качества, а напълно изградена личност с широк профил. Не се съгласи да остане протеже в сянката на Корнелия. Разбираемо трудно балансираше в невъзможната позиция по отношение на войната в Украйна. Отправеният към него въпрос – на кого е Крим – е повече провокиращ, отколкото изразена позиция. Лично аз очаквах да разкрие сам ли избра младите наставници Кирил Петков и Асен Василев или някой го притисна. Впоследствие и двамата се оказаха не дейци на промяната, а лектори с детински наивитет, изразен най-вече при Кирил Петков. Обвиненията за корупция срещу президента от страна на Дилян Пеевски и Бойко Борисов останаха във въздуха. Сещам се за един подобен случай от близкото минало. Президентът Първанов публично обяви Иван Костов за баща на мафията в България. Какво последва – нищо! Обвинението остана без последствие, никой не се захвана да го потвърди или опровергае. Килията остана празна, а и двамата запазиха позициите си. Тази е една от практиките, които Бойко Борисов наложи при всички обвинения - реални или скалъпени – да няма последствия.
Слави Трифонов и неговата партия ИТН – от нея започна комедийното начало при създаването на всяка нова партия. Самият аз не съм наясно принадлежа ли към този народ, който първо го нямаше, после се намери, но никой не отвори дума за облика и характерните му черти. Когато ИТН получи възможност да състави правителство, Слави съвсем по болшевишки поиска цялата власт. Отговорът дойде закономерно - партията ИТН едва премина бариерата при следващите избори.
Няколко думи за още двама новоизлюпени политици под крилото на президента Радев – Стефан Янев и Николай Денков. Мъже с репутация и граждански позиции. Генерал Янев съвсем услужливо потвърди, че касапницата в Украйна не е война, а специална операция. Означава ли това, че той не е наясно с характеристиката на войната – коментара оставам на вас. Николай Денков – този високо ерудиран човечец, показващ и висока култура в диалога, заяви недвусмислено, че 24.05. е по-подходящата дата за национален празник в сравнение с 3.03. Каква прекрасна подкана за още един разтърсващ разкол в държавата. При една среща в Брюксел като временен министър-председател заяви – предавам по памет – не ме интересува какво се случва в България, сега се интересувам как да помогнем на Украйна. Цинично и недостойно, господин Денков, стой далеч от политиката, тя не е за теб.
Костадин Костадинов – още един магарешки бодил в лехата. Млад и безспорно начетен историк, който говори истини и полуистини, които са откъснати от реалността и логиката на събитията, представляват чиста проба популизъм и стрелба по силуети. Няма никакво съмнение, че партия Възраждане ще повтори съдбата на НДСВ.
На финала на портретите на тези наши партийни блюстители ще добавя и още едно име, към което , признавам, имам сантименти – Мая Манолова. Още в строя на БСП, в едно свое изказване в Парламента, изстреля своето послание – ние няма да сеем картофи и да отглеждаме овце, ние ще построим технологични паркове, продукцията на които ще е с висока добавена стойност. Фантастично откритие, нали! Ето накратко – дотук се опитах да представя една извадка от днешните водещи политици на България.
Политика, партия и власт. Да се занимаваш с политика е досадно нещо, но да си във властта е престижно. Кой беше казал, че политиката е функция на икономиката? В България при липса на реална икономика е налице омерзена политика. Властта възпитава ли или развращава? "Салто морале е по-опасно от салто мортале" – това забележимо изречение е от един полски сатирик. България е пред дилема – или закрива офиса си, или създава нова марка БГ, разпознаваема по целия свят!
Ще види ли дядо Йоцо съвременна преуспяваща България, или ще си каже - по- добре да не бях се раждал!
---
Лалю Пиронков