Мариела Шошкова, галерист: 2021-а бе Година на Галерията Избрана

Мариела Шошкова - галерист Мариела Шошкова - галерист Снимка: проф. Цочо Бояджиев

Каква година изпращаш, какво постигна в личен и професионален план?

2021-ва беше Годината на галерията. Направихме изключително важни и трудоемки  ремонти, отбелязахме нейната 30-годишнина, отпечатахме обзорното издание „30 цветни години”, реализирахме запомнящи се изложби.

За мен беше много важно да не затваряме галерията - въпреки тежките строителни дейности. Пренасях експонати от зала в зала само и само да не връщам посетители. Бях убедена, че след дългите локдауни хората имат потребност именно от места като галерии, музеи, театри…

Честването, посветено на галерията, се получи невероятно. Атмосферата със сцена на улицата пред обновената галерия; концертът на джазмузикантите, които импровизираха блестящо; десетките фенове на „Серяковата къща“, пристигнали от къде ли не – за всичко това ще се говори дълго! Лично аз ще помня хубавите думи, които чух за своята работа през годините. Гордея се, че успяхме да включим в обзорното издание почти всички важни за институцията хора и събития. Разбира се, в рамките на нормалното, се намериха и сърдити, но на тях пожелах да подготвят и отпечатат собствено издание.

Работата ми в галерията продължава да ми дава безценни срещи с приятели и с много стойностни хора. Срещам ги заради професията ми, но остават завинаги и в личното ми пространство. Затова се чувствам благословена и опитвам самата аз да се раздавам за всеки, прекрачил прага на „Серяковата къща”.

В личен план - навърших 50. Започнах все повече да пребивавам в къщата ни на село, с надеждата за повече природосъобразен живот. Сигурно това е патент на остаряването или нека го наречем помъдряване.

Какво не успя да направиш?

Това, което все не успявам, е да ми стига времето, но пък със сигурност не познавам думата „скука“. Изпитвам радост, че и графикът на изложбите в галерията е запълнен за цялата следваща 2022-ра година.

Кое те радваше и кое тревожеше?

Радваше ме всяка една възможност да имаме избори, казвам го и буквално, и метафорично.

Тревожеше ме цялата истерия около ковид и това, че точно галериите, музеите и театрите бяха затваряни първи, или иначе казано, обявявани за най-опасните места. Не успях да се идентифицирам и с ролята на полицай, който стои на входа на галерията и проверява някакви сертификати. Истинското живеене някак ни се изплъзваше. Около себе си виждах хора, които имаха своите страхове – едните заради ковид, а другите заради ваксините. Опитвах се да разбирам едните и другите, да не влизам във войните между тях и да не забравям, че истината е някъде по средата.

Какво научи за себе си?

За себе си не научих много нови неща, но си препотвърдих, че имам силната воля, като си наумя нещо, да го постигам. Препотвърдих си също, че никой не е пророк в собствения си град и понякога това горчи. То обаче е част от това да си себе си.

Продължих също да вярвам в прекрасните неща – картини, книги, музика, филми и пътешествия, както и че те носят спасение и дават смисъл, особено споделени с хора, които обичаш.

---

Мариела Шошкова, галерист в галерия "Серякова къща"

Споделяне