Малко предистория и представа за участниците и движещите сили, допринесли фестивалът да добие не само национално, но и международно достояние. Първото издание на фестивала се случи на 4.08.2018 г. и големият виновник за прощъпулника е едно име вече с ореол – Вероника Тодорова – акордеонист виртуоз. Ще попитате защо точно в Дебнево? Защото в Дебнево се е случило щастливото съчетание между роден дом, естествена природна среда, включваща и река Видима. Реката е не само видима, но и вдъхновяваща съзнанието на детето Вероника. С годините това дете буквално ще се срасне с акордеона, няма да прекъснат уроците при изявените педагози в Троян, Ловеч и Плевен. Днес вече порасналата Вероника е поздравила и увековечила реката с една авторска пиеса, която е нарекла "Танц на реката". Тази композиция е музикалното лого на Дебнево фест и негов химн.
По онова време майката на Вероника заминава на работа в Германия и я взема със себе си. Следват още 20 години обучение в Германия и съвършени уроци по акордеон в Италия. Днес Вероника е сред нас – ведра и достъпна. Тя е пример за човек, който, осъзнал веруюто си, достигайки до висотите на изкуството, избира да се върне при своите корени. Не само носталгията и картините от детството я насочват по обратния път, Вероника е вече напълно изграден артист, желае да започне начисто, да преподава на деца и да открива таланти. Самата тя е майка на малка дъщеря, която също е подтик към благородството да работи с деца.
Събота вечер е, Вероника отново е на сцената – усмихната и раздаваща се. Не е сама, а в компанията на елитни музиканти – да започнем с цигуларя – големия Веско Ешкенази, Плевенската филхармония, а с палката на диригента е Георги Милтиядов – млад, но безспорно доказал се пианист и композитор. Тържеството на полифонията започва, пиесите са бравурни, стара и съвременна класика – Вивалди прелива в Куин и Пиацола. Легатото и стакатото на цигулката и акордеона се гонят и сливат, а долу на моравата не видях онемели, всички бяха възхитени и не желаеха празникът да свършва. Прекрасна вечер, събор или почит към Божественото начало, заложено в нас чрез вярата, науката и изкуството. Вечер, която ни подсеща, че поривът към изкуството, а не към имането ни прави щастливи.
Елитарно или демократично е изкуството, което ни се поднася? Елитарно е, защото се изпълнява от елитни музиканти, демократично е, защото е достъпно за всички. Изкуството не управлява, но направлява, то е донор и когато достигне до адресата, той вече е способен да управлява. Нека изразим и благoдарността си към спонсорите, които за мен са анонимни. Не е анонимна обаче връзката между Община Троян, Вероника и вече утвърждаващата се институция Дебнево фест. Съвсем сигурно е, че тази симбиоза ще доведе до нови измерения за престижа на фестивала и Троян. Не поискахте ли и вие, драги читатели, като мен, такива прозорливи и достойни хора да управляват не само Троян, но и държавата?
На финала да си пожелаем здраве и да си припомним, че чрез музиката и изкуството се докосваме до изворите и основанието, че животът ни може да бъде и красив!
---
Лалю Пиронков
