Весела не е школуван художник, но твори красота. Притежава гражданска професия като теория и практика. Рисуването с вълна е една хрумка, вид подражание от видяното в социалните мрежи. Поощрена от приятели, хобито се превръща в сериозно занимание и така до днес. В нейните картини не светлината е водеща, а тоновете. Те оживяват без ескизи, без рисунък, никаква козметика, всичко е на „прима виста“, брилянтна техника в раздела нетрадиционна живопис. Това не са гоблени, нито бродерии, това е светът на Весела с който не иска да ни натрапва високи заявки, а се е отдала на разказа с вълна.
Какво видяхме в тези 48 рамки по стените на галерията? Нещата от живота, както се казва! Да погледнем маковете, розите, слънчогледите, цветята във вази, натюрмортите, нищо академично освен изумителна красота. Толкова са свежи, че човек добива представа, че току що са внесени в залата от тяхната естествена среда. Магарета, петли, кучета и котки, птици – какъв реализъм. Онемявам как Весела е успяла да предаде с такъв материал огънчето в окото, най-деликатния орган в животинския свят. Три картини са със сюжет от световната класика: „Малкият Принц“ – вечната книга на Екзюпери, Старите къщи са най-ранната страст и пиетет за изразяване. Какъв колорит, колко любов е нужна да предадеш същинското в живота. Тук се досетих за Ван Гог, с неговите люлеещи лози, маслинови дървета и църкви. Тази люлеещи къщи никога няма да паднат, в тях е заложен същинският живот. В противовес на старите къщи открих алегорията в две картини с днешни кули за обитаване с танцуващи основи. Да, същинският живот е край потока, на моравата и разцъфналите дръвчета. На екран или върху хартия, картините на Весела могат да се възприемат като илюстрации, но на живо те са икони, излъчват благодат.
Рисуването с вълна – нещо толкова банално, а колко е красиво. Прицелих се в този оксиморон и се опитах да го оправдая. Как да обобщим видяното? Думата е една – прекрасно! Изложба, която не може да бъде отразена само протоколно. Талантите, творейки за себе си в крайна смета творят и за нас – ценителите. Не съм художник, още по-малко съм изкуствовед, оставих се да заговори другият човек в мен, който все по-често започна да ми се доверява. Питам се днес в това несигурно време дали изкуството се пресъздава така по инерция, за себе си, или е производно на дълбоките си корени? Видима е разликата да правиш изкуство изобщо, или да си новатор и да създаваш образци в това изкуство. Явно натам се е запътила нашата гостенка.
Днес 29-ти януари е рожденият ден на Весела, но тя с радост е избрала Троян и нашата галерия, за да проследи панделката на своето хвърчило. По думите, по изражението разбираме, че е щастлива в избора. Каква е цената на една тържествена вечеря, спрямо възможността да ни покаже одухотвореното си творчество? А ние пренесени и докоснали се до нейния свят в тази мразовита вечер, да се убедим, че нейното зряло изкуство ни изгражда не само естетически, но и като характери. Благодарим ти за това!
Нека продължи очарованието да усещаш, че публиката се възхищава на това, което и поднасяш.
Бъди здрава и сполука по пътя на творението!
---
Снимки: Галерия "Серякова къща"
