Сряда, 10 Юли 2019 17:55

Писателят Николай Илчевски гостува в Троян

На 9.07. Николай Илчевски представи книгата си "Записки от селската кръчма" в Информационно-културния център.

В началото писателят беше представен от експерта в центъра Ангелина Бочева. Литературната вечер продължи с развълнувания монолог на автора по важни за българското общество въпроси. Той говори за политиката на книгоиздаване, която ощетява писателите и те получават по 0,25 лв. за книга. Затова е решил чрез срещи с хората или онлайн да продава своите книги.

Обикаля забутани в Родопите малки селца и градове в цяла България. Хората го приемат добре. Те стават герои в неговите разкази. 10 години творецът събира истории от селските кръчми, дворове и пейки пред къщите и оставя  героите сами да разказват историите на живота си. В предговора на сборника, съдържащ 88 разказа, авторът твърди, че 98% от съдържанието е автентично, а 2% са изглаждане на грапавини, избягване на откровени цинизми и скриване истинската самоличност на някои герои, за да не бъдат разпознати. Интересува се от "ярки човеци, които стоят с двата крака на земята". Те са изключителни герои с любов и привързаност към родното място. Удовлетворен е, че книгата има три тиража за годината и се подготвя 4-ти в издателство "Алитеа" - Пловдив. Хуморът е най-отличителната черта на българина и е възхитен, че много бедни хора разказват смешки.

Избира да живее в с. Ръжево Конаре вместо в Пловдив, защото в големите градове хората оскотяват, отчуждението е голямо. Много негови познати следват примера му. Николай Илчевски иска читателите да разберат нещо ценно от книгата му - да не продават земята и бащината си къща за една кола. Свръхзадачата е да възпитава с тази книга. Чувства се помазан, трогнат, плакал е на представяне, когато някой каже, че с нея ще обясни на децата си да се върнат в България или да не напускат родината си. Доволен е от срещите си с хората, защото се зарежда с оптимизъм. Избрал е да покаже, че живеещите в малките градове и селца не са скотове, а оптимисти. Затова книгата е оптимистична - най болезнените истини се казват чрез смях.

Сподели, че е дошъл, за да си дадем кураж, че не сме на дъното, което каза и журналистът Светослав Иванов на същото място. Мисията на Николай е да има повече пламенни хора като него. Всеки трябва да си застане на мястото. Авторът разказа разказа "Вълча кръв". Ако бяха прочетени откъси от други разкази, малкото присъстващи щяха да добият по-добра представа за книгата.

Тодор Георгиев се изказа няколко пъти по парливите въпроси, които постави писателят и сподели, че е имал нужда от неговия оптимизъм. Взеха думата и други, удовлетворени от тази среща.

За съжаление троянската културна общественост с изключение на дошлите не уважи събитието, както се случва често. Вероятно не беше и добре разгласено.