Троян – с нов облик и все по-забележим

Град Троян Град Троян Снимка: Официален сайт на Община Троян - www.troyan.bg

Да се говори за Троян днес вече е престиж. Естествено, кулминацията на това говорене беше през юбилейната 2018 г. След великолепните тържества все ми се струва, че нещо е останало в сянка или е потънало в забрава. Имена и събития като че ли никой не иска да изкара на сцената, а те са знакови за общината и региона. Героите, творили събитията, и оставили следи в пантеона на града са стотици, дори хиляди. Давам си сметка, че след толкова години представата за тях е биполярна, но стената на славата е само една. Наш е проблемът с какви измерения ще подходим към личните и обществените съдби на именитите троянци от миналото и днес. Защо да не можем да ги срещнем в един клуб – достойните хора нямат възраст. На фона на безобразното управление на държавата днес, на фона на материалните и духовни дефицити, на фона на демографския срив да говорим за преуспяващия Троян е направо нелепо. Налице е подмяна на ценностите. Качествените хора са извън борда. Това не е от вчера. Бедата е, че ни липсва доблест, за да го признаем, и -  кураж да се захванем с промяната. Културните ни пластове се оказаха много рехави и вместо да строим социален капитализъм подхванахме феодализма. Отново на преден план излезе сблъсъкът между труда и капитала. Фабриканти и предприемачи възродиха потосмукачната система на Тейлър. 30-годишно пътуване до никъде, нескончаемите обвинения за провали и отляво, и отдясно обезкръвиха нацията и я доведоха до отчаяние. Прослойката от помазани, която живее на друга планета, нехае и непрекъснато хвърля димки – колко сме добре. Логореята на тема магистрали, нефт и газ се оказва само притурка към мрачния воал.

А Троян – представете си – жив е! Нашият малък град, за мнозина привлекателен, за останалите – не чак толкова скучен. Не сме рай, но сред тази пустош може да се окаже, че сме оазис. Само преди броени дни се проведоха изборите за общинската власт и какво се случи? Случи се това, че Троян потвърди репутацията си на буден град, и каза за трети пореден път "да" на личност, която се оказа досега, че стои и в основата, и на върха на пирамидата в управлението. Личността е известна на всички, а името е нарицателно – Донка Михайлова. Много са градовете, които ни завиждат, и биха желали да имат кмет като Донка. Лично съм получавал поздравления в Карлово, Дряново, Копривщица и Банско, когато съм изричал името Троян. Донка Михайлова притежава интелект и лични качества, които прозират в публичното ѝ поведение, без да ги натрапва. Гражданин с ново мислене и широк мироглед. Тези нейни качества бяха забелязани далеч извън пределите на Троян. Не заболя от височинна болест, тъй характерна за нашите избраници. Управлява като общественик, а не като партийно сиятелство. Показа почерк, съчетава функционалното с красивото. Затова разрови Троян, убедена, че подземната и надземната инфраструктури са основополагащи за един съвременен град. Никога не отричаше направеното от нейните предшественици – напротив, продължи да го развива, но приносът ѝ в градежа на Троян и общината е безспорен. А това, що се отнася до традиционните жълтини, съпътстващи всяко управление, за финансови афери и сделки под масата притихна. Явно изворите и средата, която ги хранеше – пресъхнаха. Донка работи на широк фронт, не бяга от социалните проблеми: на ти е с образованието, здравеопазването, здравословното хранене на децата и учениците, социално слабите и неравностойните. За културата и спорта да не говорим, бидейки самата тя един културтрегер. Както се разбра от нейните публични анонси, през новия си мандат се е прицелила към постепенно възстановяване на изгубените позиции в икономиката, заетост и изпреварване доходите при забавен растеж на данъците и таксите. Налице са основания да ѝ вярваме. Аз лично разчитам нейната кауза така: създаване на качествена и прозрачна среда, която привлича инвестиции, а младите хора могат да постигнат американската си мечта на родна почва.

Питам се как би изглеждала една препратка днес, ако в новосформирания общински съвет участват превъплъщенията на Димитър Гимиджийски, Власи Власковски, Иван Хаджийски, Ганко Цанов, акад. Ангел Балевски, а защо не Тончо Стаевски и Васил Ватев? Такава възможност би била много реална, ако ние, днешните троянци, носим качествата и добродетелите на горните личности. Така персоналните характеристики и моралът на едно отишло си поколение се предават на следващото. Отричайки делата на отците ни, прекъснахме пъпната връв с тях и станахме заложници на изкривеното тълкуване на историята.

Погрешно съм разбран, ако смятате, че с този очерк фаворизирам г-жа Михайлова. Тя се е доказала, а аз мога да бъда само обективен. В едно съм убеден! Вече в аналите на общината ще се въведе периодика: управлението на община Троян преди Донка и управлението след Донка! Това, което искрено ме вълнува, е да поздравя всички мислещи троянци, жителите на общината и заедно да пожелаем на стария нов кмет лично здраве и още по-значим мандат.

 

Л. Пиронков

Споделяне