Четох думи на министър Вълчев, че все още не вижда достатъчно резултати от реформите в образованието. Причини много и скоро ще се опитам да систематизарам моята гледна точка в тематична статия. Днес ще се спра само на една от най-потискащите причини. Училището е мрежа от човешки отношения, по която непрестанно текат някакви емоции. Те са инструмент, с който ограмотяваме, възпитаваме, приобщаваме, вдъхновяваме или отегчаваме, отчайваме, отблъскваме, обричаме. Всичко това според градуса на емоцията, която разменяме докато сме закачени в мрежата на училищните отношение. Едни като учители, други като ученици. Сега ако  попитам, в коя мрежа се предават най-бързо импулсите на промяната, почти всички ще отговорят долу-горе така. Тази, която е здрава и провежда импулси с близки и задължително положителни градуси. Брънките в мрежата са живи хора. За да стигнат импулсите на промяната, но и на каквото и да е позитивно образователно въздействие, до децата, те трябва да бъдат споделени от оплетени в едно цяло учители. Това цяло наричаме училищна общност.  А общността е група от мотивирани, позитивно заредени и вдъхновени хора, които споделят кауза и посока. Нищо общо с нерядко срещаната представа за общността като кутия с фигурки, които някой на воля мести върху шахматната дъска.