Сряда, 30 Декември 2020 19:55

Повестта на една разделна година

В края на всяка година правим равносметка на изминатия път, на постигнато и нестанало, на надмогнато или вкоренено. 2020 година за поколенията, които не познават войната отблизо, ще остане като Годината на голямото изпитание. Тя ни накара да слагаме маски – да крием визитната си картичка, лицата, за да се предпазим. Накара ни да спазваме дистанция, дори от много близки хора – за да съхраним тях или себе си. Припомни ни, че не сме най-великото творение, както бяхме си въобразили – едно невидимо с просто око образувание се оказа заплаха, каквато бяхме виждали само по хорър филмите. Тя бе година на проверка – на човечността и отзивчивостта, на устойчивостта и солидарността, на вярата и куража. За мислещите – година на пренаредени ценности. Така бе по целия свят, така бе в България, така – и в Троян. Какво се случи край бреговете на Осъм, с какво ще запомним отминалите 365 дни от календара на година 2020?

Посрещнахме я с тържествени салюти, с празнично настроение и веселби, без да подозираме какво ни очаква извън нормалното и предвидимото. Общината отчиташе добри постъпления и преизпълнение на приходите, общинските фирми работеха добре, по всичко изглеждаше, че това ще продължи. Отчиташе се, че макар и с малко, раждаемостта започва да стопява отрицателния прираст, бич номер 1 за Троян от много време.

В културната сфера се готвеха за особено важни годишнини.

Зимата беше мека, сняг валя само няколко дни, проходът Беклемето беше отворен. Лятото и есента бяха безводни, част от реките пресъхнаха, Осъм изтъня. Но когато заваляха късните есенни дъждове, се родиха необичайни за това време на годината  изобилни гъби – като някаква компенсация за ощетените и бедните. Стопаните се радваха на добър добив от ябълки и сливи, от различни зеленчуци – и само доматите на повечето места не станаха. Пчеларите получиха качествен мед.

Държавата даде пари за началото на обходния път, който да облекчи трафика през Троян – и строителството на мост над Осъм под „Лукойл“ е вече факт. Даде обещание да направи южния вход на града – и това започна, но не бе довършено. Общината спечели проекти за саниране на още многофамилни сгради, за превръщане на „Состра“ в голям туристически обект, за някои улици. Започна най-после работа по „Стефан Караджа“, която ще бъде завършена догодина. През лятото дойдоха министърът на вътрешните работи, главният секретар на МВР и други видни гости, за да открият обновената сграда на полицията. С нея вече всички обществени сгради в града са санирани, постигнати са енергоспестяващи норми. През юни премиерът Борисов включи Троян в своята обиколка из страната, инспектира сепариращата и компостираща инсталация за битови отпадъци, посети пожарната, полицията, Общината, фирма Калинел.

На Беклемето имаше скиори по пистите, хотелите се радваха на пълняемост и гости предимно от Северна България. Хотелите в Чифлик също бяха пълни, макар проблемът с водата да остана нерешен и тази година и конфликтът между тамошното Сдружение на хотелиерите и Общината да продължи. Останаха да чакат по-добри времена обаче басейнът и банята в Шипково, желаният инвеститор така и не се появи. Заради чумата по свинете през февруари Празникът на сланината в Априлци мина при защитни мерки и ограничения, но много троянци отидоха там, за да се повеселят. Тази чума обърка плановете на ловците, които години наред бяха първенци в отстрела на диви свине. Тя се оказа и лека репетиция за другата чума, която плъзна по хората.

На учениците в началото на втория срок заради грип дадоха малка ваканция, която им донесе радост, без да предполага някой, че скоро и на тях, и на техните родители ще им се иска едно – да са в класните стаи. Защото за първи път се премина на дистанционно обучение. То раздели мненията на за и против, на възхитени от учителите и на оплюващи ги, а децата – на съвестни и откровено мързеливи. В деня на празника на жената страната бе затворена, фирми, магазини, кафенета и ресторанти спряха работа, където можеха, работеха онлайн, храна се предлагаше за вкъщи. В града се върнаха студентите и учениците от други места. Завърнаха се и някои емигранти, но това не бе за радост – тяхното присъствие будеше страх да не носят заразата. Увеличиха се и тези, които осъзнаха предимствата на нашия край и се преместиха тук, за да работят дистанционно от своите вили или новозакупени домове по селата. Част от тях поискаха и жителство. Кой знае - може би точно в такива ентусиазирани, интелигентни хора е бъдещето на общината – защото миграционните нагласи продължават да са водещи и се увеличават домовете, които нощем тъмнеят зловещо.

Специализирана болница за активно лечение на белодробни болести – Троян

Страхът от неизвестното се настани у мнозина, повечето се затвориха в домовете си и излизаха само за храна или лекарства. Отмениха се сватби и кръщавки, както и повечето лични празници. Нямаше обществени събития. Поликлиниката опустя, затворени бяха зъболекарски кабинети, спряха автобусите по традиционно натоварени линии. Достъпът до пазара в четвъртък бе след дезинфекция и напомняне за дистанция и спазване на предписанията. Тези предписания обаче рядко се спазваха стриктно, младите го удариха на веселби и безкрайни купони. Като нямаше как да се събират по дискотеки – правеха го по къщите. Никой не подозираше какво се задава, а предупрежденията на щаба по телевизиите  изглеждаха нереални и далечни. Първият заболял в Троян бе заразен в Банско, лечението му премина леко, хората го подкрепяха. После се зарази лекарка, чу се и за други пострадали, които се извиняваха в социалните мрежи за причиненото неудобство и предупреждаваха честно близки и познати. Тогава започна първото разделение, което продължи през цялата година – на вярващи и невярващи, на спазващи и неспазващи, на изплашени и безсмъртни. Проявиха се и първите примери на солидарност и подкрепа. Общината обяви дарителска сметка в помощ на двете болници, трябваше да се осигури апаратура. Много фирми се отзоваха, апаратурата бе закупена. Общинският щаб заседаваше онлайн, част от услугите в администрацията също бяха така. Въпреки уж стриктните мерки точно в общинската администрация при втората вълна имаше огнище от заразени с вируса. Уязвими се оказаха и в полицията, където бе другото голямо огнище. Болна лежа в лечебното заведение, което ръководи, и д-р Цветомила Дудевска, чието радио интервю за преживяното и за куража, който давала на другите болни, има хиляди преглеждания в мрежата. 17 дни в Белодробната болница се бори с болестта кметът Донка Михайлова, която не изневери на себе си и продължаваше да взима отношение по всички важни въпроси, работейки от болничната стая. Още през пролетта тръгнаха теории за големите европари, ако обявят болен с ковид 19, конспиративни обяснения за ставащото и убедеността, че всичко е заговор, такова нещо няма и става дума за пресилени работи, за безобидно грипче. Малко вярваха в опасността и лекарите. Щом се разпуснаха мерките, повечето хора го удариха на живот, на екскурзии, сбирки, празненства. Тези, които бяха останали без работа или се отказаха от почивки и круизи, санираха домовете си или през есента сменяха покриви – строителите имаха доста работа. Някои магазини хлопнаха кепенци и не отвориха повече, спря да работи емблематичният ресторант „България“. Гордостта на Троян – ниската безработица, тръгна нагоре и дори в един момент надмина процентно безработицата в Ловеч. Някои фирми освободиха доста работници, после отново назначаваха. От града си тръгна клонът на Общинска банка, към която общинският дълг бе изцяло изплатен.

В тези времена започна строителството на нов хипермаркет – „Лидл“ разчисти част от рушащите се сгради на някогашната „Елма“ и градът скоро ще има магазин от тази верига. „Билла“ също даде заявка да строи в централната част, строителни пречки осуетиха намерението.  Троян си остана много скъп, въпреки че тук продължават да идват на пазар от съседни градове, като особено привлекателен е магазин „Лайф“. Отвори врати при кръговото кръстовище и нов магазин на троянските майстори в помещение, предоставено от Общината. Всичко изглеждаше като отминал кошмарен сън. И може би затова бе пропуснато време за адекватна подготовка. Стигна се до драстични случаи през есента – на родилка с ковид бе отказан прием в троянската болница и тя трябваше да роди в Плевен. Случаят не получи особена популярност, защото семейството не пожела да дискредитира местната болница. Заразените растяха в геометрична прогресия, от ГЕРБ и лично депутатът Миховски осигуриха временен пункт за преглед на болни в Белодробната болница. Вместо благодарности в социалните мрежи имаше подигравателни мнения за този им жест. Другият троянски депутат – д-р Александрова, влезе като доброволец в ковид отделение.

Преди това бе Фестивалът на сливата през септември, организиран добре, с много вкус и с надежда за компенсация на занаятчии, хотелиери и ресторантьори след принудителното бездействие. В програмата имаше място и възстановка на дружество „Традиция“, чиито членове бяха в офицерски униформи от времето, когато мъжете са били галантни, а жените – дами. Празникът на града Петковден също бе хубав, за почетен гражданин на Троян бе обявен спортистът Владимир Илиев – втори такъв случай в троянската история след почетното гражданство на другия голям шампион – Станимир Беломъжев. С отличия бяха зачетени организации за техните юбилеи – читалището за неговата 150-годишнина, Карате клуб „Атнес“ за неговите 30 лета.  После дойде второто затваряне, болните се увеличиха значително, както и починалите – равносметката на гробарите е поне 100 човека починали над обичайното. Погребалните услуги поскъпнаха – не само заради спекула, но и поради специалните условия за починали от корона вируса. Имало е дни с по 4-5 погребения, свидетелстват хора от бранша. Отидоха си знакови фигури за местната общност – кончината на инж. Марин Радевски, безспорен дарител номер 1 в града и собственик на най-голямата фирма, потресе всички. Дълга върволица от граждани два дни се виеше пред читалището към траурния кът в негова памет. Много други семейства бяха почернени. Успя да надделее над болестта обаче 99-годишната Василка Ковачева от Черни Осъм, което върна много надежди.

Нещастието роди и солидарността – доброволци осигуряваха храна и други потребности на карантинираните, коледната кампания на Общината бързо събра нужното, в социалните мрежи за първи път имаше акции за подпомагане на нуждаещи се съграждани. Това бе чисто гражданска инициатива на хора, желаещи да правят добро. Сред тях е учителката Стела Маринова, която живее в Орешак и още при първото затваряне започна своята благородна мисия да осигурява храна на бедни. Други групи активно помагаха на животни – на котки с храна и къщички, на кучета. Лидер в тази област безспорно е известната алпинистка Даниела Дочева, помогнала тази година на повече от 30 бездомни кучета, част от които вече са с дом в чужбина. Тя бе активен участник и в национален протест в защита на бездомните животни в София. В другия голям протест – срещу правителството, който продължи месеци наред, троянци участваха главно чрез социалните мрежи. Опитът на съгражданин и тук да има протест по примера на други будни селища не срещна подкрепа и си  остана само с идеята. В социалните мрежи троянци бяха много активни, сформираха се няколко групи на съграждани – живеещи в града или вън от него. Повечето бяха контра на всичко и критикуваха всяка стъпка на управленците. Имаше и такива – и те са повече, които не взимат отношение по никакъв проблем.

Сесиите на общинския съвет преминаваха без външно присъствие и дебатите, доколкото ги е имало, рядко стигаха до гражданството. Политическите партии следваха централното политическо разделение, но се обединяваха около троянска кауза, както бе случаят с ВиК. Общинското дружество някак тихомълком вдигна цената на водата и спечели ругатни от доста абонати. Въпреки сушата Троян нямаше режим – изключението Белиш направи подписка за ново водохващане, но не се стигна доникъде. От Плевен и Ловеч отново повдигнаха въпроса за язовир „Черни Осъм“, обаче и това отмина, пометено от по-големия проблем с ковида. Природата продължава да е немилостива, водният проблем ще изисква все повече внимание.

Сметосъбирането бе нормално, но видимо се увеличиха тези, които ровят по контейнерите. На последното си заседание общинските съветници повишиха таксата смет въпреки доводите на част от опозицията. Въздухът продължи да бъде мръсен заради многото автомобили и отоплението на твърдо гориво. Колко е бил мръсен се разбра при локдауна – тогава стана кристален. В околностите на Троян, край и в реките и край пътищата боклуците си останаха, видим знак за нецивилизованост. Имаше акции за почистване, в тях се включваха малцина съвестни граждани.

Ангел Балев спечели конкурса за директор на най-голямото училище тук – СУ „Васил Левски“, работещите там бяха много доволни. Троянските ученици показаха високи резултати в националните изпити – знак, че все още образованието е ценност. Обновена по проект бе детска ясла. Нов човек пое временно Националното изложение на занаятите в Орешак, очаква се конкурс за управител. Много надежди за модернизиране и свежи идеи се възлагат на Павлина Иванова, която оглави популярния Природонаучен музей в Черни Осъм. Нов директор дойде от София и в наследника на „Лесопласт“ – „Велде“. В съда тръгна делото за хижа „Амбарица“ между туристическото дружество със същото име и хижарката Ема Гатева, на чиято страна са хиляди туристи.

Заради спецификата на годината за първи път Голяма Богородица – храмовият празник на манастира, премина без патриарх и без правителствени гости. Орешашкото изложение бе затворено точно в тези дни. Не се състоя ежегодната научна конференция, която ИПЖЗ организира в края на май. Нямаше го и Националният събор надпяване на пенсионерски състави на Беклемето през август, нито пчеларска среща „Север-юг“. Отложени бяха тържествата за 150 години Народно читалище „Наука“ в Троян. Все пак то успя да поднесе на културтрегерите изключителни преживявания – гостуваха със спектакли Камен Донев, Мариус Куркински, Даниел Цочев. Библиотеката обяви списък от 150 книги, които може да се дарят, и получи голяма част от тях. Поетът Хари Недев за първи път не успя на Благовещение, своя рожден ден, да подари нова книга на своите почитатели. Направи го през есента и обеща нова книга за идния Благовец, когато има юбилей. Най-младите творци – ученици от НУПИ, издадоха втори сборник със свои творби. За първи път Христо Ганков и Инициативният комитет не дадоха наградата за всеотдайност в областта на културата на името на читалищния деец Николай Ганков. Отложени бяха премиери на няколко театрални постановки. Театралната трупа при читалището в Орешак с ръководител Васил Василев игра своя постановка в софийския „Сълза и смях“. Ентусиазирани да възродят оперетата, троянски самодейци имаха концерти във Врабево, Лесидрен, Тетевен, Троян. В Троян бе премиерата на снимания в нашия край филм „Сестри“, спечелил вече международни награди. Местни творци издадоха свои книги, които още не са представени пред публика. Галерия „Серякова къща“ организираше през цялата година изложби за любителите на изкуството. Официално бе открит обновеният скит „Свети Никола“, спасен от пълна разруха.

Общинският комитет „Васил Левски“ обяви кампания за набиране на средства за паметник на Апостола. Монументът, дело на Георги Чапкънов, вероятно догодина ще бъде поставен пред читалището...

Колкото и изчерпателен да е, един обзор не може да обхване цялото богатство от събития, от станало и нестанало в една година. Може само да събуди размисли за Пътя, който сме поели като общност и който ще продължи. Може евентуално да доведе до изводи за смисъла и важните неща в краткия ни земен живот. За тези, които са ни близки, на които трябва да прощаваме, на които да помагаме, които да обичаме. Ако не го направим – напразни са били тревогите, страхът, болката и притесненията, усилията, трудът.

Няма да изпратим заедно тази година на площада – отново за първи път. Но можем искрено да си пожелаем заедно да имаме една добра, щедра, благодатна година 2021!

www.HemusNews.com