Троян и Априлци като огледало на България

Избори за народно събрание на 19 април 2026 г. Избори за народно събрание на 19 април 2026 г.

Ако погледнем резултатите в общините Априлци и Троян като едно общо политическо „настроение“, ще видим доста отчетлива тенденция: избирателят и в тези две общини безапелационно гласува за Прогресивна България.

В Априлци резултатът е почти плебисцитен - 670 гласа и над 48% означават не просто първо място, а ясно изразено доминиране. На този фон ГЕРБ остава на значителна дистанция с 22%, а останалите формации - включително Възраждане, ПП-ДБ и БСП - се свиват до маргинални дялове. Това говори за силно концентриран вот, който вероятно е мотивиран не толкова от идеологическа фрагментация, колкото от желание за ясно управление и разпознаваема алтернатива. Априлци, възприемана в нашия край като крепост на ГЕРБ, Априлци, откъдето е неизменният водач на листа Николай Нанков и където при предизборните събрания имаше значима посещаемост и вяра в победата за пореден път. Априлци, където кметът е от ГЕРБ. И където до урните са отишли над 60% от правоимащите, далеч по-голям процент от средното за страната. Априлци, където са преодолели страха пред властимащите – както подобава на потомци на участниците в Новоселското въстание преди 150 години.

В Троян картината е по-сложна като абсолютни числа, но изводът е сходен. Прогресивна България събира 6187 гласа - значително пред ГЕРБ с 1942 и ПП-ДБ с 1034. Дори формации с традиционно присъствие като БСП (682 гласа) и протестният вот на Възраждане (550 гласа) не успяват да се доближат. Тук вече не става дума за локален феномен, а за устойчива тенденция в по-голяма община с почти 13 хиляди гласували. Логично е да се заключи, че подкрепата за Прогресивна България не е просто резултат от ниска активност или тесен електорат, а от реално масово участие.

Какво е различното спрямо предходни парламентарни избори? Най-видимо е отслабването на традиционните полюси. ГЕРБ остава втора сила, но вече без доминиращата позиция, която често е имала в подобни общини. БСП продължава тенденцията на ерозия, като губи ролята си на основен социален коректив. При това - въпреки факта, че одобряваният и подкрепян кмет Донка Михайлова стана част от Националното ръководство на БСП и че тук структурите  на столетницата работят добре.

Прогресивна България като млада формация направи всичко възможно да  представи кандидатите си, но в повечето случаи посещенията при срещите им не бяха кой знае колко големи. Нищо не предвещаваше чак толкова убедителния резултат на хората на Радев. Мнозина даваха вид, че залагат на добре познатия Нанков пред младата, 26-годишна спортистка Ивет Горанова. В социалните мрежи я одумваха и скептично подчертаваха, че спортът не е най-големият проблем на страната.

Но резултатите показаха отчетливо, че на хората им е писнало, както вече се изразиха коментатори по националните медии. Че предпочитат новото, че очакват някой най-после да сложи ред в прогнилата държава.

Вероятно всеки, дал гласа си за Радев, има не само своята лична мотивация, но и своите лични очаквания. Няма да бъде лесно, нито толкова бързо, както би ни се искало. Но страната има своя шанс и от новото нейно правителство и парламент, в които е надеждата, се очаква да вземат правилни решения  по наболелите въпроси.

В изборния ден Априлци и Троян не просто гласуваха - те заявиха посока. Големият извод не е просто, че Прогресивна България печели. Големият извод е, че останалите губят доверието по начин, който не се обръща с кампания или лозунг. Защото когато избирателят спре да вярва, той не се връща лесно - той продължава нататък.

Споделяне