Троянският манастир посрещна хиляди вярващи на Голяма Богородица

Тази година храмовият празник на Троянския манастир премина спокойно, без прекалени шумотевици. Макар да се говореше, че може да присъстват президентът и премиерът (сутринта таксиджия коментира, че не е възможно, тъй като не се понасят, но бе контриран, че все пак е манастирски празник), нито един от двамата не дойде. Така нямаше засилена охрана, както миналата година, гроздове хора можаха да гледат от манастирските чардаци как Чудотворната икона на Троеручицата излиза от храма, носена от преобладаващо облечени в бяло представители на „Традиция”, и се отправя към параклиса на около половин км разстояние от обителта. Пак от чардаците я посипаха с листенца от рози.

Службата, започнала в 7 часа с участието на патриарха, приключи към 11,30, а почти 3 часа по-късно иконата зае своето обичайно място в храма до следващия 15 август. Службата бе много тържествена, сред висшите духовници бе епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, имаше сладкогласи песнопения. Дядо Неофит и игуменът на Троянския манастир Сионий произнесоха слова в препълнената черква – за повече вяра, с благослов и молитви към Божията майка. При параклиса, където от няколко години са разпънати огромни чадъри, за да пазят от жаркото слънце (сега то побърза да се скрие, лъчите му бяха премрежени от облаци), редът не бе кой знае колко добър. Хората бяха допускани след водосвета да се поклонят отблизо на иконата на „порции”, но по стародавен нашенски навик се намираха такива, които не заставаха на места в края на опашката, а изпреварваха. До скандали не се стигна, светена вода имаше за всички – за разлика от предходни години. Повечето хора докосваха трите ръце на Божията майка, отправяйки мълчаливите си молитви към нея, всеки според това, което тежи на душата му. Малцина я целуваха, както е църковният ред.

Литийното шествие минаваше покрай сергии и шатри от двете страни на улицата, тъй като по Голяма Богородица от векове край манастира е имало панаир. От известно време по пътя на иконата не разрешаваха да има щандове със стоки, които биха били обидни за вярата (бельо, скара и под.), там разполагаха единствено занаятчийски стоки, но тази година този ред е частично нарушен. Светско и християнско се преплитат в тематично подбраните стоки, преобладаващо сувенири (включително кичозни) с изображения на Богородица, Иисус и различни светци върху керамика, стъкло, дърво, магнитчета по един и два лева. Силно застъпена сред тези изделия е и патриотичната тема – революционери и исторически личности от по-далечно време, българското знаме. От порцеланови чаши и дървении гледат Тодор Живков, Владимир Путин и Че Гевара, може да се види и Бойко Борисов. Продавачът бе категоричен, че най-вървежен е Путин. На друга сергия – без руския Първи, изкупили почти целия Тато. И така... Много народ се тълпеше пред щанд на продаващи билкови еликсири (за всяка болка – билкова смес или мазило), а почти с нулев интерес бе откритият щанд на „Традиция” с изложени исторически книги, които те са издали. За скарата, поничките и другите неща за ядене няма защо да се говори – те придърпват голяма част от посетителите. „ Много хора има надолу, колкото по се отива към манастира, толкова по намаляват”, обобщи мирянка. 

Българският патриарх видимо бе бодър и в добро здраве, благославяше всички, които отидоха да му целунат ръка, когато след 15,30 ч. се оттегли за почивка в новото патриаршеско крило на манастирския комплекс. Тържественият обяд, даден от дядо Сионий, бе споделен и с представители на местната власт, сред които кметът на Троян Донка Михайлова, народни представители и други. 

Имаше засилено медийно присъствие – екипи на всички национални телевизии излъчваха репортажи през целия ден. За първи път над главите на вярващите се виждаше и дрон – някои негодуваха, че пречел на вглъбяването, а и видимо отвличаше погледите. В по-късните часове доста време отдели на снимки в манастирския двор прочутият философ, поет и фотограф проф.Цочо Бояджиев. Не изневери на личната си традиция да посещава Троянския манастир на храмовия му празник големият актьор Ириней Константинов. Имаше много млади хора и семейства с малки деца, група чужденци екскурзианти, посетители от Варна и София, от селата край Сопот и къде ли не. Тук бе и кметът на Ловеч Корнелия Маринова. В ранния следобед кръстиха в православната вяра малко детенце. Някои миряни искаха да им четат Киприянови молитви, други носеха дарове с благодарност към Божията майка... Пред Чудотворната икона опашката беше неимоверно голяма.

В двора се забеляза само една класическа баба – слаба, с плетен вълнен елек и забрадка, придружавана от млада жена, възможно – внучка. Някои с носталгия си казаха, че онези вярващи баби, скътали по някой лев, за да запалят пред свещената икона свещичка, да напишат имена за здраве или за упокой, вече просто ги няма – най-вероятно естественият биологичен процес си е казал думата. Има ги обаче наследниците – сега в колички, с играчки или биберони, но жизнени и любопитни за света. Тези, в които е не само гордостта на дядо и баба, но и надеждата... На всички.

 

*Използвани са материали от фейсбук страницата на Галя Лалева

Споделяне