Честване на 134 години от Съединението на България в Троян

Петък, 06 Септември 2019 15:30

Честване на 134 години от Съединението на България в Троян

Поднасяне на венци пред паметника на Захарий Стоянов Снимки: Фейсбук на Димитър Калински

Родолюбиви троянци се събраха на площад "Възраждане" да отбележат един от най-значимите национални празници. Водеща на тържеството беше Силвия Йовевска от отдел "Култура" в троянската община. Тя определи Съединението на Княжество България и Източна Румелия като безпрецедентен акт на смелост и патриотизъм, след което даде думата на уредника от Музея на занаятите Десислава Вутова. Г-жа Вутова произнесе слово за най-значимото и велико събитие в историята на Третата българска държава. Припомни имената на най-талантливите личности – революционери, държавници, дипломати и военачалници, които реализират обединението на Северна и Южна България и го защитават с блестящата си победа в Сръбско-българската война от 1885 г.

Основната част от изложението проследи участието на троянци в двете събития. През 1879 г. в Троян идва Никола Живков и на събрание говори за разпокъсването на България. Организират събранието Никола Гимиджийски – учител и управител на троянската митница, и Стефан Гайдарски. В резултат на пламенната реч на Н. Живков се образува чета от няколко души със задача да се придвижат до Кюстендил и с други чети да стигнат Македония и я разбунтуват. От троянския комитет и ловешкото опълченско дружество се формират две групи доброволци в Ловеч. Едната се отправя за София и Пирот, а другата – за Търново. Гражданите от Троян основават комитет за събиране помощи за войниците. Той е резултат от призива на Иван Казанджиев, съзаклятник в Троянския революционен комитет, укривател на Левски, един от инициаторите за построяване на Жълтото училище и Марковския мост.

Константин Хаджикалчев е с троянски родови корени. Той е деен член на тайния комитет в Пловдив и участва във временното правителство след обявяване на Съединението на 6-ти септември. Заедно с д-р Янкулов е натоварен да убеди княз Александър Батенберг да застане начело на съюза между двете Българии. Успява и съпровожда княза при преминаването на Стара планина на път за Пловдив. К. Хаджикалчев се записва като доброволец в Сръбско- българската война, служи в генералния щаб и участва в битката при Сливница.

Десислава Вутова припомни и приноса на Захарий Стоянов в това забележително национално събитие. Той призовава да не се плаща данък на правителството и за обединение на Румения с Княжество България. Пред неговия бюст бяха поднесени венци от община Троян и Общински съвет Троян.

В края на словото уредничката припомни имената на доброволците от Троянския край, участвали в Сръбско- българската война – Пенчо Христов Икономов, Стефан Дочев Серяков, Минко Казанджиев. Отбеляза и приноса на Троянския манастир под ръководството на хаджи Макарий. В протокол от 11 ноември 1885 г. е решено "да се пожертват за войската 10 говеда и 40 овце, частно събрано от братята. За Червения кръст 3000 гроша."

*Снимки: Фейсбук на Димитър Калински