3-ти март - денят на свободата!

Национален празник на България Национален празник на България

Един спомен, макар поизбледнял, се е запечатал трайно в паметта и съзнанието ми. Трябва да е било 1979 година, трети март. Тогавашните първокласници, ежегодно на знаменателната дата на Освобождението, пристъпвахме в редовете на „Чавдарчетата“. За по-младите днешни поколения е малко трудно да се обясни, но това бе първото стъпало в идеологическото оформяне на тогавашните социалистически личности. Под яките на чисто белите ни ризи завързваха синя връзка, на малките ни главици поставяха хубав бял калпак с   метално лъвче-значка  отпред и след като изричахме клетва-обещание да служим  вярно и достойно на Родината, бяхме приемани в редовете на отрядите „Чавдарче“. Церемонията,  извършвана не къде да е, а в сградата на бившия конак в центъра на Троян, явно  е направила силно впечатление на селянчето от Орешак! Оттогава са и първите ми спомени за Троян и градския площад, който тогава изглеждаше малко по-различно. (Впрочем имам и по-раншни спомени за Троян, но те са преди всичко от градската болница, която се налагаше често да посещавам, я за превързване на спукана глава, я за зашиване на порязан крак или ръка.)

Но, да се върнем на свободата. По онова време бяха полагани доста усилия в съзнанието ни да бъдат запечатани двете най-светли дати в Българската история: 3-ти март, денят на  освобождението от турско робство, и 9-и септември, денят на освобождението от фашистко робство. Култът към свободата бе издигнат на висок пиедестал, по-високо от него можеше да бъде поставян единствено култът към Освободителя! Свободата, сама по себе си, ни бе представяна като най-ценната и скъпа придобивка, притежаването на която (Това и на сън не трябваше да се забравя!) дължим неизменно на големия наш брат-Освободителя!

Оттогава изминаха не малко години, дълго време представата ми за свобода подсъзнателно свързвах с паметника на Шипка и с  победоносния марш на партизаните на 9-и септември. По-късно постепенно започнах да разбирам, че свободата всъщност е нещо много по-дълбоко –  понятие, съдържащо в себе си неизмерими ширини и височини. Съотнесено с реалностите, към които се прилага,  свободата има както дълбоко личностни измерения, така и социално-политически.

Датата 3 март 1878 г. ознаменува края на поредната руско-османска война, като след редица преговори и договорки между великите сили  в крайна сметка се дава началото на Третата българска държава, която отново се появява на политическата карта на света. Много томове са изписани, а и много могат да бъдат написани при изследване на историческите процеси, довели до събитията около въпросната дата. Те никак не са прости и тяхното задълбочено изследване е  изключително важно, особено що се отнася за извеждане  противовес на  твърде елементарната и удобна някому теза, че на трети март 1878 г. българите просто са получили като подарък свободата си от Русия!

За жалост днес дебелите томове не са атрактивни, единици са тези, които посягат към тях,  българите зле познаваме историята си и поради това позволяваме лесно да ни лъжат и манипулират.

Освобождението на България е пряко следствие на вътрешното революционно освободително движение, обусловено от възраждането на едно общностно  самосъзнание на българите, което разбира се, не е станало от само себе си, но е резултат на упорит и самоотвержен труд на  дейците на това движение - познати и непознати нам! И ако политическата свобода може да бъде получена в един ден като резултат от действието на „външни груби сили“ - надделяването на една войска над друга, то другата, вътрешната свобода, е плод на „процеси на раждане“, за които освен много и упорита работа,  нужно е също така време, както и някои други благоприятни условия, също както в естеството на раждането на един добър плод. Именно тук се крие разковничето, определящо проблематиката в обществено-политическия живот на България както в годините след Освобождението, така и в другите исторически периоди на новата ни история, та дори и днес!

Русия побърза да ни освободи, правейки  най-вече своите политически сметки! Въпросът за  цената, с която българският народ плаща скъпо и прескъпо освобождението си, е отделна и важна тема! Също толкова важно е обаче разбирането, че освобождението става,   когато процесът на раждане на другата вътрешната свобода  у българите е все още на един много ранен стадий на развитие.  За да бъде външната, политическата свобода от полза на един народ, за да се увенчае тя с многожеланите плодове на висококултурните общества, то нужно е също така съобразен ръст и на вътрешната, духовната свобода у поданиците на същия този народ.

Един от най-важните закони в социологическата наука е този: Всяко обществено устройство е верен отзвук на възприетите идеи и мнения. Или иначе казано, всеки народ има такъв ред, каквито са неговите понятия за ред. Ще достигне такъв напредък, каквито са неговите усилия за напредване.

Прогресът върви така: отвътре навън, от душите към нещата, влиза най-напред в нашия духовен организъм и после в социалния ни организъм. Свободата (или в по-ново време демокрацията), ако не е реализация на един душевен стремеж за утвърждаване на доброто, реда и справедливостта, не само не докарва културен растеж, но усилва още повече тиранството и зависимостите в техните различни форми!

Никакви политически промени не са в състояние да донесат свободно управление на общество от подли, страхливи хора, на сган от крадци, хитреци и насилници! Свободата е рожба на чистите нрави, на самостоятелния труд, на самообладанието, на братската солидарност. Както има външна и вътрешна свобода, така  също има и външно и вътрешно робство! Вътрешното робство се изразява в презрение на задълженията! Истински свободни могат да бъдат само онези, които поставят своите длъжности по-високо от своите права! Свободни сиромаси, свободни нещастници може да има! Свободни хищници, свободни развратници няма!  Нравственото робуване за жалост в- последствие винаги се конкретизира в политическо робуване!

Век и половина след датата на политическото освобождение на България процесът на раждане на вътрешната свобода у българите  не е завършен. Трябва да си дадем ясна сметка, че държавната ни организация е огледало на нашата обща народна душа, на нейните нрави и морал!  У лоши хора  не може да има друга освен лоша власт! Ако признаваме, че властта ни е лоша и недостойна, това всъщност значи, че обществото ни е сляпо, заспало и безотговорно! Само събуденото, деятелното, истински свободното общество може да има добри управници!  За да се надяваме да се сдобием с такива, то първо трябва да прогледаме за собствените си зависимости, защото истински свободен  може да бъде само оня, който първом осъзнава своя дълг като човек и е способен търпеливо и самопожертвувателно да го изплаща!

Бог възнаграждава просветените народи със свобода и наказва лошите народи пак със свобода, обаче в първия случай свободата се нарича ред, а във втория слободия!

---

Мариян Данчев

Бележка: За да бъда коректен, пък и чист пред съвестта си, трябва да отбележа, че във втората част от статията съм използвал мисли и цитати на един велик българин, позабравен днес, а именно Стоян Михайловски. Неговата гениалност е видна от това, щото писаното от него преди около 100 години има абсолютна актуалност и днес.

 

 

 

www.HemusNews.com

Споделяне