Мария Златева, библиотекар, открива поетичната вечер (аудио запис):
Откъси от книгата прочетоха предпочитаните от майката на поета, Мария Йонкова, артисти – Христина Петрова и Венелин Йорданов, които вадят душата на текста според издателя Марин Георгиев.
Редакторът на в. "Литературен форум" се запознава с Ив. Иванов, когато последният му прави представяне в читалището. Тогава открива и дарбата на нашите рецитатори.
Марин Георгиев започна анализа си с духа, гения на мястото – нашия край. Този дух на Балканта усеща най-напред чрез словото на Ламар. Той го олицетворява наред с Николай Марангозов, Христо Радевски, Иван Хаджийски, Марко Ганчев, Димитър Стефанов... Ивайло Иванов. Издателят сравни нашия поет с Николай Кънчев като единствени в България, отдали се изцяло на поезията. Прочете стихотворението на Н. Кънчев "Ван Гог" (виж по-долу), кoeто сякаш се отнася за Ивайло. Поезията му е интровертна – крие много автори, затова е за специални, ерудирани читатели. Има контексти на различни поети, библейски модели. Темата за продължението на рода е изведена чрез връщане към Априлското въстание и игра с името на Христо Иванов - Големия, чийто внук е Хр. Иванов – Малкия. Силен е мотивът за ревността, защото всеки мъж е разпънат между две жени – майката и жената, която ще му роди дете. Изразил е прекрасно преживяванията си. Докоснал се е до тема на световните поети, бръкнал е много дълбоко в темата за майката. Една от темите в поезията на Ив. Иванов е безпрекословната му вяра в по-добрия свят, която е показана в редица стихотворения. Всички големи поети са си прозрели края. Според М. Георгиев Ивайло има духовен сан, който не е обявен. Остава в историята на българската литература.
Издателят Марин Георгиев представя книгата (аудио запис):
I част
II част
Неиздадените творби на Ивайло са сред читателите благодарение съдействието на община Троян. Бяха подарени на присъстващите. Извадени са на флашка и всички текстове от компютъра на Ивайло. М. Георгиев я предаде като свещен великденски огън на Ивайловата майка Мария Йонкова. Остави два броя на в. "Литературен форум" и книги от издателство "Булгет" за читателите в Троян.
Стихотворението на Николай Кънчев
ВАН ГОГ
Небето има
повече слънца,
отколкото се вижда.Човекът има
повече лица,
отколкото се вижда.Земята има
повече глупци,
отколкото се вижда.Оплетени сме
в повече конци,
отколкото се вижда.Да слагаш с болка
страшните бои,
но никой да не вярва.Умът ти даже
да се побои,
но никой да не вярва.Да казваш с точност
всичко за света,
но никой да не вярва.Да стигаш често
чак до лудостта,
но никой да не вярва...
Безкрайно е жестока участта
да имаш дарба!
