Проф. Мартин Иванов каза, че освен елита сред попадналите под ударите на репресиите е имало и случайни, обикновени хора, които са станали жертва на лично отмъщение и злоба, на доноси. Такъв пример е бивш любим на партизанка, която като първа задача след слизането от гората имала да го унищожи. „Режимът се е хранил от човешката злоба през страха и отмъщението“, изтъкна историкът. А като най-страшно явление от онези времена той окачестви доносите.
По книгата е работил повече от 10 години. „Исках да оцелеят спомените на хора, които са мълчали 45 години и после още много“, каза проф. Иванов. С този труд се запълва една голяма празнина, тъй като не сме намерили, по думите на госта, сила да разгърнем тази част от историята. „Между зъбните колела на историята голяма част са попаднали случайно“. Тези, които са се пречупили, не бива да съдим – редно е да си зададем въпросите как бихме реагирали, как бихме живели, ако ни отнемат всичко и животът ни се срине, каза Мартин Иванов. Присъстващите имаха много въпроси и изказвания, лични спомени от онези разделни времена.
В залата на галерията бяха поставени две снимки от Народния съд в Троян, от архива на Стефан Балевски, предоставени от Васил Балевски. Сред присъстващите бе Лидия Цоневска, дъщеря на фабриканта Никола Цоневски, чието семейство е пострадало от Народния съд. До края на годината Троянският музей ще издаде спомените на Никола Цоневски, които са от 70-те г. на 20. век., се разбра на срещата.
