Среща с изкуството на проф. Цочо Бояджиев

Изложбата „Някога бях“ на проф. Цочо Бояджиев Изложбата „Някога бях“ на проф. Цочо Бояджиев

Цочо Бояджиев е троянец – добре известно на почитателите на науката и изкуството. Имали са възможност да слушат негови стихове в галерията „Серякова къща“, да видят фотографиите му в Туристическия информационен център. Той идваше в родния си град, за да се види с приятели и съученици, да усети атмосферата на родния дом... Тъй като това лято не дойде, съученичките му и музейни специалисти отидоха да видят новата му поетично-фотоизложба и да гледат постановката по негови стихотворения „Носталгично дивертименто“.

Подготовката за възприемане на спектакъла не беше планирана, а стана със спонтанно решение да посетят изложбата „Някога бях“ в галерия „Синтензис“. Видяното съдържа 40 снимки, придружени със стихове от стихосбирката на поета със същото заглавие, издадена през 2024 г. Всички стихчета без препинателни знаци, както са написани и в стихосбирката „Прозорец на север“, започват с думите „Някога бях“, като състоянието на лирическия герой е съпоставено с днешния му образ. В част от спектакъла на Маргарита Младенова звучаха кратките форми от книгата на Цочо Бояджиев.

Зрителите притихнаха, поразени от изпълненията на актьорите, които се рецитираха на фона от сменящи се главно на екран декори и сценографски похвати, непознати на провинциалната публика. Всичко беше забързано, задъхано, неочаквано..., подчертано и от музикалния съпровод на пиано от пианиста Рашко Младенов, в някои моменти и рецитатор, чието майсторство е най-високо оценено от автора, споделил това след спектакъла със зрителите и актьорите. Постановката получи продължителни аплодисменти. Цочо Бояджиев - подарък от Музея на занаятите в Троян, (чиято идея в лицето на Мариела Шошкова беше тази среща), букет от негови съученици.

След спектакъла разговаряха актьорите с останалите хора от публиката, с автора и с режисьора Маргарита Младенова. Тъй като троянци не останаха на разговора, ще споделим впечатленията на човек, имал възможност да се наслади на дар словото на проф. Бояджиев, на режисьора, да разбере какво вълнува актьорите и зрителите.

Маргарита Младенова е разказала за стремежа си да прави нов вид театър, без да отрича традиционния. Новата форма в случая е сцената да е театрална зала, за да се заличи границата между зрители и актьори. Привлечена е от високата, проблемна, философска, силно въздействаща поезия на троянския певец. Тя няма рими, има вътрешен драматизъм и ритъм, който е благодатен за актьорската игра. Зрител е казал, че прилича на древногръцки театър. Троянци бяха на деветото представление. Залата е била пълна на всичките, а дама е споделила, че идва за втори път, за да доосмисли видяното.

Актьорите не са избрани с кастинг. Преобладаваха млади артисти, защото те пеят, танцуват, провокирани от нещо различно, трудно, което не се постига и с ефектни костюми в традиционния театър. Подготвили са се с прочитане на всички поетични творби от Ц. Бояджиев. На всяка репетиция съпреживяват, коментират, вникват повече в посланията и на самите представления. Не знаят дали ще надградят поезията, но много се стараят. Авторът е казал, че харесва актьорската игра и е откроил тази на Рашко Младенов.

Силно впечатление на носителя на тази информация е направил разказът на проф. Бояджиев, когото вижда и слуша за първи път. Той пише за лични изживявания, породени на мига от провокация. Щастлив е,че се е върнал към поезията.

Щастливи са и неговите почитатели. Беше една от вечерите, които не могат да се забравят. Както пише Мариела Шошкова, Цочко развълнува нас и ние него. Надяваме се да се срещнем и в родния град с него и част от богатството, което е сътворил.

Българи, не се колебайте да се докоснете до творчеството на проф. Бояджиев, защото той е национална ценност и творец с международно признание!

Споделяне