112 години от рождението на Иван Хаджийски

13.10. - на площад "Възраждане" беше почетена паметта на забележителния троянец със слово от директора на МНХЗПИ Елеонора Авджиева. Тя говори за потребността на днешния българин да задоволи своята любознателност, четейки съчиненията на знаменития социолог, но и да отговори на мъчителни въпроси, съпътстващи го през различни политически системи. Хаджийски има социологически сетива, чрез които възприема връзката на съвремието с историята. Той извлича социологическия смисъл от историческите документи, от фолклора, от сведенията за стопанския живот, от разказите за събития от живота на хората или за народни обичаи, от артефактите. Пише за уродливи явления от българския обществен живот като  шуробаджанащината, парвенющината..., без да заклеймява и представя тези народопсихологични черти като вроден дефект на българите. Авджиева илюстрира изводите с примери от произведенията на Иван Хаджийски, разкриващи погледа му към политическите страсти и борби в родния Троян. Те припомниха, че написаното от Хаджийски е осезаемо и до днес във всеки аспект от обществения живот на троянци. Посланието му – политиката си е политика, но човешките отношения са много по-важни от разни идеи и платформи. Изборите ще отминат, но хората в общността трябва да имат очи да се гледат, затова нека четем Хаджийски. Бяха поднесени венци пред паметника на обичания троянец от община Троян в присъствието на Иван Гранитски и академик Георги Марков, след което в Информационно- културния център те говориха за силата на българския дух.

Г-жа Донка Михайлова откри срещата с тези приятели на Троян, като заяви, че силата на българския дух е фактор, който е давал посоката на троянци – ако отворим Хаджийски, намираме посоката. Съобщи, че ще се подаряват книги на Ив. Хаджийски на излизане от ИКЦ, за да търсим заедно посоката.

Иван Гранитски говори за Троян като град на велик човек, който ще бъде откриван занапред. Хаджийски е важен, защото е актуален за новото време. Припомни, че е обиколил стотици села, за да изследва историята на Априлското въстание. Срещал се е с последните участници в него, допълва разсъжденията на Захари Стоянов за въстанието. Потушаването на Априлското въстание е показано много добре. Портретът на Бенковски е най-доброто негово описание, защото езикът на Иван Хаджийски е образен, цветист, метафоричен, с чувство за хумор. Той е историк, който няма равен на себе си. Трагедия е ранната му смърт – би могъл да стане един от най-големите историци, които изследват философията на историята. Анализите му помагат да разберем българската национална философия. Щял е да стане и писател. И без повод трябва да разговаряме за него и да помислим за пълно издаване на съчиненията му.

Академик Георги Марков нарече Иван Хаджийски олицетворение на българския дух. Показал е неговата сила. Нямаме друг народопсихолог освен Марко Семов. Знае и слабостта на българския народ – показал е добре зетьошуробаджанащината, която и днес е в сила. Пише за индивидуализма на хората – трудно работят в колектив, но не е чуждопоклонник. Г. Марков се надява, че Хаджийски ще има  наследници, които да не ругаят българския народ.

Изказа се Пенка Маринова – историк. Тя е правила експозицията в къщата на Иван Хаджийски. Въпросът й беше как нашите институции се грижат за укрепване на българския дух. Според академика 30 години на власт са неподготвени хора, които нямат време да четат история, затова чувството за историзъм им липсва. По върховете го няма националното достойнство, затова е време да се назначат млади хора.  

Накрая Иван Гранитски призова да мислим за Иван Хаджийски. Бяха подарени ценни книги и от акад. Г. Марков, както и алманахът на литературния клуб ,,Орфей“ в Троян.

Споделяне