Понеделник, 04 Ноември 2019 10:01

Млад троянец участва в научна конференция

19-годишният Христо Костов бе сред най-младите участници в научна конференция, посветена на 200 години от рождението на Евлоги Георгиев и на 195 г. от рождението на брат му Христо Георгиев. Конференцията е била в родния град на двамата видни възрожденци, най-богатите български търговци и изключително щедри дарители за различни родолюбиви каузи.

Събитието е организирано от Историческия музей в Карлово, участвали са видни учени, в това число проф. Пламен Митев, декан на Историческия факултет на Софийския университет. Христо Костов е изнесъл доклад „За едно лично дарение”, тъй като е най-младият дарител на Държавния архив – Ловеч и има звание „най-млад фондообразовател”. Дарил е стари семейни документи, архивни снимки, свои изследвания.

Христо Костов е възпитаник на НУПИ, сега е първокурсник по специалността История във Великотърновския университет.


 

За едно лично дарение - доклад на Христо Костов студент първи курс, специалност История във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“

 

Дарителството е акт на благотворителност, хуманитарна помощ или принос за дадена кауза. То е действие, чрез което се извършва безвъзмездна помощ. Тези дела са символ на съпричастност подкрепа и духовна извисеност. Заявяването на подобни актове в съвремието е нещо рядко или в повечето случаи се наблюдава като едно лицемерно чувство на съпричастие.... . В нашето минало има много примери на доброволно дарителство с цел развитие, благоустройство и подем. Един такъв ярък пример са именно братята Евлоги и Христо Георгиеви. Това са личности, които въпреки факта, че прекарват по-голямата част от живота си в чужбина, те не престават да се чувстват дълбоко свързани със съдбата на своя народ, да правят всичко възможно за духовно и материално развитие на родината си и да са светлия символ на родолюбие макар и зад граница.

Конкретно докладът ми е свързан с моите лични дарения  на Държавен архив-Ловеч. Преди две години през 2017 г., на 9 юни бях поканен от моята преподавателка по литература - Лина Борджиева, на тържествена церемония за връчване на ежегоднините награди на архива. Тя като фондообразовател получи наградата за дарител на годината. Това беше моето първо докосване до тази институция, събрала голяма част от историята на Ловешка област. Да си призная бях пленен от това учреждение на паметта. Точно в този момент  получих вдъхновение, че и аз мога да допринеса с нещо за този архив. С времето бях събрал едно не малко количество семейни снимки, документи и други материали с краеведски характер - за моя роден град Троян.

След като направих подробен преглед на моя архив, прецених кое би било интересно, полезно и впоследствие доброволно го дарих. След преглеждане на моите материали от специалисти – архивисти, се взема решение, че те имат стойност и така бяха приети за постоянно съхранение в Държавния архив, а аз получих званието „най-млад фондообразовател“. Както всеки човек така и аз усетих чувство на удовлетворение, че архива ми който съм събирал до сега от моето житие е оценен от такава престижна институция.

Фондът ми включва: 1, 2, 3 дяла

1. Документи от творческата ми дейност:

Родови проучвания за:

  • Поручик Христо Костов (1897-1918 г.) биографичен очерк и данни от неговата военна деиност повремена битките при Дойран през 1917-1918 г. като взводен командир.
  • Стою Костов (1905-1976 г.) биографични данни и сведения от общественста му деиност в град Троян в и приноса му за индустриализацията в Троян в периода 1933–1960 г.
  • Борис Кръстев (1898-1970 г.) биографична справка за живота му и последствията, които претърпява след 9 септемри 1944 г. със започване на колективизацията и съсдаване на ТКЗС в село Буковлък, Плевенско.
  • Тончо Стаевски (1924-1944 г.) като  участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, партизанин от Партизански отряд "Христо Кърпачев" и български поет.
  • Родословни дървета на: Ночевия род изтъкнат преставител на този род е войводата Велчо Петров Ночев, един от основателите на Новоселското въстание до град Априлци, през 1876 г. , Кърпелския и Игнатовия род.
  • Реферат от мен на тема: „140 години от Руско-турската освободителна война и участието на моя роден град Троян в освободителните събития “.
  • Скици, рисувани от художествени практики в които съм участвал
  • Рекламни материали - художествено оформени от мен по дадени теми за лого на фирми, корици за книги и проекти за витрини на магазини
  • Плакати и покани за обществени мероприятия, изработени по мой дизаин

 

2. Фотодокументи:

  • Стари семейни снимки от периода 1897-1960 г.
  • Снимки от изложба „100 години от кончината на поручик Христо Костов“ състояла през 2018 г.

 

3. Стари документи на други лица свързани с фонда ми:

  • Продавателни и нотариални актове на хора с които съм свързан по странични роднински връзки документите обхващат периода от 1883 до 1910 г.
  • Крепостни актове на Георги Стамбов, Минко Стаевски, Никола Якимов от град Свищов от периода 1892-1910 г.
  • Дялове от Производителна кооперация за растителни и др. масла – гара Левски, Популярна Банка – Левски и облигация за вътрешен държавен заем от 1943 г. документите са от периода 1929 до 1943 г.

Друг акт на дарителство в моята биография е изработване на мемориални портрети на бележити българи и троянци чрез графичен дизаин. Доброволно дарени от мен  на училища и институции, чиито патрони са исторически личности.

Такива институции са:

  • ОУ„Иван Хаджийски“- гр. Троян
  • СУ„Васил Левски“-гр. Троян
  • НУ „Христо Ботев“-гр. Троян
  • НУПИ „Проф. Венко Колев“- гр. Троян
  • СУ „Св. Климент Охридски“-гр. Ловеч
  • СУ „Димчо Дебелянов“-гр. Варна
  • Инициативен комитет „акад. Ангел Балевски“-гр. Троян

 

Дарителсвото е традия, която започва в моя бащин род още от моя пра пра дядо Коста Куцаров. Той е бил държавен служител в Троян, и състоятелен  човек за времето, в което е живял - края на XIX и началото на XX век. Неговата дарителска деиност се е изразявала в доброволно финансово подпомагане на троянци, искащи да пътуват до Америка.    

Този пример на добротворство е последван и от двама от синовете му - Христо и Стою. Христо е царски офицер с чин „поручик“,  воювал при епичните битки на Дойран през 1917-1918 г. Кавалер е на ордена за храброст за най-голямата отбита атака на англични в местността княз Борис. Христо остава в историята като герой, защото загива на 29 май 1918 г. пронизан от вражески щик. Въпреки неговата смърт в старите тефтери на читалището в Троян установих нещо, което ме разчувства. През 1918 година малко преди неговата смърт поручик изпраща от фронта шеисет лева дарение за строежа на читалищната сграда в Троян. Заради факта, че не доживява да види построената сграда Народнообразователното дружество в гр.  Троян го обявяват за благодетелен член.

Следващият семеен пример за даритество в ползу родум е на пра дядо ми Стою Костов като пръв профилиран занаятчия-обущар  в град Троян.  Той всячести се е стремил да подпомага развитието на своя град. Затова става един от основателите на Електрическа потребителска кооперация „Слънце“ в града през 1933 година. След което е сред съоснователите на кооперация „Искра“ в следващата 1934 г., служеща за взаимопомощ на живеещите в по-далечните махали около Троян. Освен това е и един от вложителите в „Троянска популярна банка“ през 1941 г., която е основният движещ индустриален и промишлен мотор в града. И последната нишка от неговата благотворителна дейност е свързана със създаването на Трудова производителна кооперация „Катюша“ през 1945 г. – Първата обущарска кооперация.

Вдъхновен от делата на дедите си и аз се опитвам да следвам техния пример, да правя скромни дарения с цел издигане на българския дух!

 

Христо Костов

2019 г., гр. Карлово