Събота, 31 Октомври 2020 17:55

Историографи на Троян

Никола Гимиджийски (1856-1932 г.), Минко Иванов Марковски (1862-1924 г.), Власи Илиев (1866-1947 г.) Никола Гимиджийски (1856-1932 г.), Минко Иванов Марковски (1862-1924 г.), Власи Илиев (1866-1947 г.)

Материалите и разработките за историографите на Троян и приноса им в историческата наука са оскъдни и трудно достъпни, но сред тях се открояват няколко автори, които в своите мемоари са съхранили важни факти за миналото на града.

В навечерието на Деня на народните будители, 1.XI., ще си спомним за няколко видни троянци, дали много за развитието на нашия град.

Преди две години членовете на Общинския комитет "Васил Левски" се заеха да проучат кои са историографите на Троян във връзка с честването на 150  години от обявяването на Троян за град. Това систематизиране на известни факти не доби гражданственост, но сега имаме повод да представим труда на най-младия член на ОК "Васил Левски" Добрин Добрев, ученик в 11-ти клас на НУПИ "Венко Колев" в Троян. Той е систематизирал моменти от родолюбивата дейност на няколко известни троянци. 

 

Никола Гимиджийски

Н. Гимиджийски е бил учител и библиотекар в училищната библиотека, църковен настоятел, читалищен деец, един от основателите на Популярната банка и пръв председател на управителния съвет, управител на митниците в Троян и Чепеларе. Бил е член на Демократическата партия, от чиято листа е избиран за народен представител в 10-то, 11-то, 12-то и 14-то Обикновено народно събрание. Като такъв дава писмен отчет пред избирателите си за онова, което е сторено в Троян и околията през мандата. Бил е и общински съветник и за активната му и ползотворна дейност през 1926 г. е провъзгласен за почетен гражданин на Троян.

Музеят на художествените занаяти и приложните изкуства в Троян издава през 2009 г. недовършените мемоари на Н. Гимиджийски под заглавие "Автобиография и спомени". Te  са ценен източник за историята на учебното дело в Троян, за политическия и обществения живот в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Публикувани са в автентичен вид, поради което представляват ценен исторически източник. 

 

Минко Иванов Марковски

М. Ив. Марковски произхожда от многолюден троянски род, една клонка от който образува цяла махала в с. Белиш. Бащата Иван Марковски е вземал дейно участие в обществения живот на Троян. В резултат на негови усилия през 1868 г. Троян е обявен за град – станал нахийски център с девет селски общини. През същата година Ив.  Марковски посрещнал отец Матей Преображенски,чието идване дало тласък на започналото политическо раздвижване в Троянския край.  Синът му Минко станал съпричастен на освободителното дело още невръстно момче. След Освобождението се посветил на важната задача да даде достоверно описание на важни епизоди от дейността на Троянския революционен комитет. Записките "Спомени и очерки из българските революционни движения 1868 – 1878 г." получават положителни отзиви още на времето. В списание "Развитие", 1918 г., кн.11, е поместена рецензия, която изтъква точността на сведенията, които обнародва Марковски. Записките съдържат събития не само от Троян и Троянско, но и факти от значение за българското националноосвободително движение въобще. Предлагат живописно описание за бита, нравите, обичаите и фолклора в града и околностите преди 1878 г.

На книгата са се позовавали много от изследванията върху делото на Васил Левски и предосвобожденското комитетско десетилетие.

М. Ив Марковски е бил и учител две години в с. Орешак, една година в с. Голяма Желязна и отново в Орешак.  

 

Власи Илиев

Вл. Илиев е бил учител и общественик. Той е един от инициаторите на Народообразователното дружество. С неговото име се свързва построяването на Марковския мост и прокарването на "модерния водопровод", основаването на учителското дружество през 1895 г. По негово предложение се слага началото на читалищната музейна сбирка. След 9.09.1944 г. Власи Илиев подарява къщата си на държавата. Илиев е пръв историограф и пръв инициатор на музейното дело в Троян. През 2006 г. МНХЗПИ издава "Град Троян" - издание, в основата на което са книжките на Вл. Илиев от 1933 и 1934 г. Те са делото на живота му и той ги определя като исторически бележки, "суров материал за бъдеща история на Троян". Произведението се отличава с обективност и съдържа много ценни сведения за историята, етнографията, фолклора, топонимията, ономастиката на Троян.

 

Минко Шейтанов (1891 – 1969)

Минко Цочев Шейтанов е внук на известния иконописец Пенчо х. Найденов, чиито стенописи и икони са съхранени в църквите на Лесидрен, Голяма Желязна, Троян, Дълбок дол, Шипково, Тетевен... М. Шейтанов е завършил Висш педагогически курс в Русе. Сътрудничел е със статии в педагогическия печат. Книгата му "Страници от миналото" e не само родова биография, но и своеобразна етнографска енциклопедия за живота в Троян в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Мемоарите съдържат богата информация за обществения живот в града. МНХЗПИ ги издава през 2010 г. в автентичен вид.

Учители, писатели, общественици – това обединява тези наши съграждани, за които е добре да знае всеки троянец и не само...

 

www.HemusNews.com

Галерия със снимки