Младият занаятчия развива богата обществена активност в своят роден град с цел икономическото развитие на града през първата половина на XX век. Една от инициативите е през 1933 година, когато става един от участниците в развитието на Електрическа потребителска кооперация „Слънце“ град Троян като става неин член кооператор с дялов капитал. По инициатива на предприемчиви граждани се създават "Воден синдикат" – Троян и Електрическа потребителна кооперация "Слънце" през 1926 г., цели са построяване на Водноелектрическа централа, разширяване на електро преносната мрежа и електрификация за домовете. В следващата 1934 г. Стою, като живее в махала Попешка с брат си Димитър, който е начален учител, вижда трудностите на хората в махалата затова заедно с още няколко будни хора от населеното място с всеобщи усилия се заемат заедно и основат потребителска кооперация „Искра“ в махала Попешка, Троян. Основни цели на кооперацията са да осигури на членовете си лесен достъп до кредит с малка лихва, доставя стоки от първа необходимост. През 1941 г., Стою Костов като занаятчия става един от вложители в Съюза на „Популярна банка“– Троян създадена през 1914 г. Банката се занимава с кредитиране на дребни занаятчии, търговци, промишленици, чиновници и организира спестяванията им под формата на влогове и дялов капитал. Извършва търговски операции. В този период, за да бъдеш вложител в тази елитна банка, която е един от главните стожери за икономическото развитие на Троян е привилегия да имаш дялов капитал и да бъдеш неин член кооператор.

Присъединява се към редовете на работническата класа в града взима участие в митинги и акции, за което е арестуван и интерниран от 1943 до 9. IX. 1944 г., като политически затворник в концлагера в село Левуново, Петричко. Заради комунистическа агитация в Троян, и като ятак на Кино Кукувушки партизанин от трета чета на отряд „Христо Кърпачев“. От същата 1944 г. е член на БКП.

До 1945 г. Стою работи като частен занаятчия. Но през същата 1945 г. той и други осем правоспособни обущари, работници и занаятчии основават Трудово-производителна кооперация (ТПК) „Катюша“. Първата кооперация в град Троян след 9 септември 1944 г., с предмет на дейност: производство на обувки и извършване на обущарски услуги. Избран е за председател. Стою Костов този пост изпълнява в периода 1945/1948 г. и подпредседател от 1949 до 1951 г. След военната 1945 г. със създавзнето на Бригадирското движение в град Троян, активна инициатива се проявява и от обущари от кооперацията начело със Стою обхождат троянските села за подпомагане на селското население чрез извършване на обущарски услуги (по спомени на учителя Найден Ангелов). С всеобщи усилия колектива на предприятието успява да развият предприятието най–вече с активното участие на Костов като ръководител.

От периода 1947 – 1948 г. е завършването на Железопътните линии Ловеч – Троян в, което събитие предприемчивия троянец също има активно участие, което се изразява в това, че редом с всички хора той полага своя труд енергия и амбиция да бъде завършен този мащабен проект, който е служил като стожер между двата града Ловеч-Троян. Стою участва в полагането на позата на Ж.П. линията, като за този факт свидетелства фотография от октомври 1948 г. от момента на завършване на строителният обект.

През 1952 г. се създава Първичната партийна организация при ТПК „Катюша“ – Троян. Осъществява обществено-политическа и пропагандна дейност. През 1953 г. на 21 февруари, бюрото на Околийският комитет на БКП – Троян взима решение избират Стою Костов Маринов за партиен секретар на партийна организация. Тази си длъжност изпълнява в периода 1953/1954 г. Под вещото му ръководство се провеждат занимателни кръжоци със съвместна работа с кооперация „Постоянство“–Троян с предметна дейност развиване квалификацията на младите обущари. В периода от 1951/1958 г. продължава да е активен член на УС (Управителният съвет) на кооперация „Катюша“. През 1958 г. кооперацията се влива в ТПК „Балкан“ – Троян и преустановява самостоятелната си дейност. По този начин кооперация „Балкан“ се развива и обогатява своят работен процес изразяващ се в извършването кожухарски, тапицерски, обущарски и сарашки услуги. Стою продължава да е в Управителния съвет  на предприятието до 1966 г. също е избран за началник на обущарския отдел при кооперация „Балкан“ в периода от 1960 до 1966 г. През 1961 г. обущарският отдел при кооперацията „Балкан“ се развива усилено чрез своето качество на работа и добро обслужване с доминираща пред останалите отдел.   Пенсионира се през 1966 г. след двадесет една годишна трудова дейност в тези институции с голям принос за Троян за чието развитие Стою има големи заслуги, като пръв ръководител в кооперация „Ктюша“ и дългогодишен член на ръководството на кооперация „Балкан“.

Един друг интересен момент от живота  му е през 1959 г. когато е изготвено писмо до Вътрешно министирство подписано от трима активни борци против фашизма и капитализма в Троян: Минко Хитров, Димитър Власковски и Минко Маринов. В уверение, че Стою Костов е концлагерист в Левуново, като политически затворник. Писмото е съставено с цел на да му бъде присъдено звание активен борец против фашизма и капитализма. Обаче той отказва по свой съображения. Отново през 1966 г. се разглежда предложение, за да бъде избиран за активен борец от Градският комитет на БКП – Троян, но в заседание на комитета не го удобряват със следният аргумент „Не дават съгласието да се отпусне народна пенсия на другаря Стою Костов Маринов поради недостатъчна активност.“. Обаче историята има следният финал. През следващата 1967 г. послучай двадест и пет годишният юбилей на Отечественият фронт с председател генерал Боян Българанов в периода от 1967 до 1972 г. и секретар на ЦК на БКП (Централен комитет на Българската комунистическа партия)  в манадт 1956 – 1971 г. Комитета за чествания на годишнината учредяват специална награда, за всички активни дейци в цялата държава, но в списъкт присъства и името на Стою Костов и му е  връчена почетната грамота от Националния съвет на ОФ за неговата дългогодишна активна отечественофронтовска дейност, удостоен е с почетна значка за своя цялостен принус и активна дейност. Неоценен от местно партийно ръководство, но му е присъдено високо отличие от националното ръководство на ОФ – София.

Стою е предал занаята си на много млади чираци, които винаги са го споменавали с добро като честен, трудолюбив и усърден човек, постигнал всичко през живота си със силна воля несломим дух вяра в успеха дори и в най трудните моменти той е намирал надежда и оптимизъм за по добри времена. Като майстор обущар опознал и най-малките тънкости на занаята една интересна случка разбираме от дългогодишния библиотекар в Троян и краевед Марин Миревски: „ Един ден отивам при него в обущарницата му а там един човек, който се хвали колко хубави обувки има и че от 5 години ги носи и не са се скъсали. Бай Стою го гледаше и като спря да говори човека, бай Стою му каза: Абе момче ти на някого друг ги  разказвай тия работи ти от вас се събуваш и си носил обувките по мишница та, като стигнеш до мегдана ги обуваш, за да се покажеш пред момите колко хубави обувки носиш“.

Умира на 25 септември 1976 г. на седемдесет и една годишна възраст, оставяйки след себе си светла диря на радетел за индустриализацията на града, уважаван от своите съграждани човек.

След показаното по горе се изрисува една малка част от стъпаловидното израстване на град Троян от малък занаятчииски град в бъдещето му зараждане, като един силен индустриален стожер в България с развиването му след военната 1945 г. Данните в текста доказват важната роля на Стою Костов за развитието на града с полагането на основите на индустриалната промишленост за което Стою е съпрочастен и активно участва. Името му е записано в историята на града, като първият профилиран занаятчия (обущар) в Троян получил клафикикация в България а не в чужбина и един от съоснователите, и нейн пръв председател на първоначалната Трудово производителна кооперация в най-новата история на град Троян. Личността му може да се покаже, като основополагащ камък за бъдещия индустриален връх, който града достига през втората половина на XX век.

Извори, архивни материали, мемоари и периодични изследвания:

1. Маринов, С. К., Л. Архив – Стою Костов Маринов, Личен архив. Съхранява се от Христо Стоев Костов, негов правнук.
2. Маринови, М. и М. 2012 – Мария и Марин Маринови. Махала Попишка – квартал на град Троян : спомени на майка ни Йова Стоянова Цвяткова по баща Митовска, Минко Мичев Цонковски и други попишчани. Троян : [Изд. авт.], 2012, с. 26-27.
3. ДА–Ловеч, ф. 358, оп. 1, а. е. 1, л. 1–5.
4. Борисов, Х. 2018 – Христо Борисов. „Влакът дойде в Троян“, Ловеч, издателство „Делакорт“, 2018, с. 284
5. ДА–Ловеч, ф. 150Б, оп. 1, а. е. 147, л. 1.
6. ДА–Ловеч, ф. 354, оп. 2, а. е. 1, л. 5, 6.
7. ДА–Ловеч, ф. 354, оп. 2, а. е. 1, л. 1, 2.
8. ДА–Ловеч, ф. 150Б, оп. 4, а. е. 17, л. 10.

--

Христо Костов