Но съдбата друго бе решила. Една сутрин отивам на мястото и... дъбът е на земята, отрязан. Първият въпрос, който напираше в мен, беше: "Защо?" и после: "На кого пречеше? Кой го е отрязал? Сега доволен ли е? Какво ще спечели?" Плаках и задавах въпроси на въображаемия извършител. Не го съдя. Може би е имал причина, достатъчно важна и основателна. Само ми беше болно и любопитно какво ще ми отговори. И други мисли ми идват покрай случая... "Колко вековни дървета и цели гори се изсичат?“

Както знаем, големите дървета имат и големи аури, които разпръскват мощна енергия и затова е важно да ги съхраним. Горите са източник на водни запаси и дом на много животни и птици. Докато другите народи ценят горите и природата си, ние лекомислено или с комерсиални цели сечем и замърсяваме. Докога ще вършим това безумие?

В реда на тези мисли се сещам, че и аз се отоплявам на дърва, надявам се от планирана сеч.

Господи, благодарим ти за тази чудесна природа, сред която живеем! Дай ни мъдрост и бъдно съзнание да я опазим от самите нас! Научи ни как да живеем в мир и любов с всичко, което ни заобикаля! Да бъде твоята воля! Амин!

---

Маруся Индерлийска