Венци и цветя бяха поднесени в знак на признателност от представители на Военно формирование 24 430 – Троян, Община Троян и Общински съвет - Троян, политически партии, културни и образователни институции. Военнослужещи от формирование 24 430 – Троян застанаха на почетен караул пред паметника. В честването се включиха и представители на троянския Музей на народните художествени занаяти и приложни изкуства, както и Представителният общински младежки духов оркестър с мажоретки.
По-долу, без редакторска намеса, публикуваме текста на Даниела Банкова - уредник в Музея на занаятите в Троян:
Отново е 7 януари. Един наш троянски ден. Снегът и студът пак са сковали планината, както в оня далечен 7 януари преди 147 години, когато въпреки изключително трудните теренни и метеорологични условия, завършва една от най-добре подготвените и проведени военни операции на руските войски в хода на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) – преминаването и завземането на Троянския проход.
Струва ни се, че вече всичко е казано – в съобщенията на военните кореспонденти, в спомените на ген. Карцов, в историческите книги, в книгите за военно изкуство, в картините на Петър Хаджиев, та дори в песента, увековечила сестринския подвиг на Станка Исикийска.
Но троянци винаги намираме своето основание да застинем пред бюст-паметника на освободителя на нашия град генерал-лейтенант Павел Карцов. Със сведени глави, с цветя в ръце да си припомним събитията, може би защото 7 януари е ден първи за възстановяването на нашия град от пепелищата на оня страшен август 1877, може би, за да предадем на идващите след нас, доколкото можем, чувствата в сърцата на бавно стичащите се към града прокудени хора планинските махали и околни села с „радостните сълзи на жените и децата, ентусиазма и възторга на техните мъже и бащи, които падаха на колене, кръстеха се и целуваха ръцете и дрехите“ на руските офицери по думите на самия ген. Карцов.
Всички сме свикнали да смятаме, че превземането на Плевен на 10 декември 1877 г. е преломният момент в Руско-турската освободителна война. От капитулацията на Осман паша до Одринското примирие ще минат само 52 дни. Но в онзи момент нито краят на войната се вижда, нито изходът ѝ е предрешен. Повече от 5 месеца след десанта при Свищов руските войски контролират около 1/3 от съвременната територия на България. Противостоят им боеспособни и отлично снабдявани турски армии, които държат ред стратегически позиции. Кървав хаос цари в голяма част от Южна България. Затова още край Плевен е решено три основни войскови групи да се придвижат през Балкана преди турската армия да е осъществила своите планове за укрепване и задържане на балканските проходи.
Една от тях е 6-хилядният отряд на ген. Павел Карцов, организиран в 3 колони, който от 3-7 януари 1878 г. отвоюва Троянския проход. И точно тогава вилнее кошмарно люта зима. Виелици, огромни снежни преспи, често коварно запечатани от ледена кора, траен студ под -15 до -20 градуса блокират стръмнините. Бялата смърт коси още преди вражеските оръдия.
Документи и спомени разкриват технически подробности за убийствения преход:
„На 21—22 декември пионери с група работници българи се отправиха да разчистят пътеките на прохода“, свидетелства участник в катеренето откъм Троян. Докато в прехода бойците носят пушки и патрони, както и сухари в мешките, а за седлата на конете по заповед е пристегнато сено, с топовете не е толкова просто, дори, след като са разглобени.
Николай Карпов, офицер от Троянския отряд, споделя: "...Изкачването на тежките 9-футови оръдия на колела бе немислимо. Тогава устроихме няколко груби шейни върху дебели греди... бяха впрегнати по 5—6 чифта биволи или волове. При всяка шейна имаше по команда с широки ремъци и българи подкарвачи..."
В тези сублимни дни на помощ идва населението от нашия край — охраняват се пътищата, пазят се фланговете, отбиват се башибозушките набези, събират се сведения за противника, местни, опитни планинци разузнават местността.
Имената на Цеко Петков, Георги Попов, архимандрит хаджи Макарий остават завинаги записани в хрониките на войната и ще бъдат "спомняни с топла и сърдечна благодарност" за тяхната „неоценима помощ“ от самия генерал Карцов, от полковник Митрофан Греков, от кореспондента Всеволод Крестовски, от дипломата Михаил Хитрово.
А в своите автобиографични бележки старият войвода Цеко Петков скромно пише: "...Он (генералът) дозволи, та събрахме неколко чети, със кои превлекохме топовете на ръце през Троянската планина.“
Битката за прохода продължава 5 денонощия при почти нечовешки условия. Въпреки разразилата се в решителния момент снежна виелица, около 1 ч. на 7 януари 1878 г. мощно „ура“ проехтява над покорения Троянски балкан. Знамето на храбрия втори батальон от Девети Староингерманландски полк се развява победно над най-високата част на прохода — Орлово гнездо, проходът е превзет.
В снежната прегръдка на Балкана остават повече от 140 бойци. От куршум на турски ариегардни части над село Текия загива смелият водач Христо Исиклийски, тръгнал напред в разузнаване, завинаги на 29 години остава и руският капитан Щвейбуцки издъхнал с думите: „Не се плашете, момчета... Напред!“
Поклон пред силната вяра, воля и смелост на всички герои, чиято кръв и кости останаха на тази земя, помнеща дни на смелост и страх, на саможертва и смърт, на гибел и възкресение. Поклон пред светлите ликове на тези, благодарение на чиято саможертва виждаме защо и накъде да продължим, обединени от родолюбие, признателност и благодарност!
Венци и цветя бяха поднесени и на паметника на загиналите руски войни в село Балканец, както и на Карцовия бук в местността „Беклемето“.
Събитието беше пореден знак за уважение към историческото значение на битката и отдаване на почит към героите, участвали в нея.
Още снимки, предоставени ни от Д. Калински, може да разгледате във фотогалерията по-долу!
