142 години памет за освободителите на Троян

Паметника на ген. Павел Карцов Паметника на ген. Павел Карцов

Днес, 7.01., директорът на Музея Елеонора Авджиева припомни на събралите се пред паметника на ген. Карцов важни исторически факти от битката за Троянския проход. Ценното в нейното слово беше най-напред проследяване пътя на троянци към Освобождението – борба за нова просвета, църковна независимост, формиране на ново национално съзнание. Интерес предизвика разказът ѝ за специфичната художествена изява на тези процеси. Възкреси в съзнанието на троянци образа на лъва, затиснал с лапите си безпомощно човече с фес, дело на новоселските марангози Йонко и Никола Матееви в църквата "Свети Николай Мирликийски Чудотворец" в с. Гумощник. С тази метафора изкусните майстори изразили предчувствието си за скоростно възкресение на българската държава. Неизвестен за мнозина вероятно е фактът, че през 40-те години на 19-ти век орешачани всяка сутрин носели пресните си яйца на Захарий Зограф за боите, с които рисувал стенописите в църквата на Троянския манастир. Дарявали и пари, за да засияят образите на български светци и владетели. Разказа и за каната на неизвестен троянски майстор, на чието устие изписал 1878. Оживяха образите на заможните съдържатели на ханове Васил Спасов, Васил Бочев, Иван Казанджиев, посрещали и изпращали революционери и апостоли. Укривали ханджиите и бунтовни, опасни книжа. След това емоционално встъпление г-жа Авджиева проследи хронологията на събитията, довели до освобождението на Троян.

На 3.01. генерал Карцов пристига в Троян и се установява в сградата на бившия турски конак. На военно заседание същата вечер се решава да се премине към настъпление и превземане на Троянския проход. На 4.01. щурмът започва. Български доброволци и един руски батальон проправят пъртина. Билото е достигнато към 21 часа. Започва внезапна нощна атака при изключително тежки зимни условия. Рано сутринта на 7.01. руските войски настъпват в две колони. До 14 часа всички турски сили са прогонени от укрепленията си и започва тяхното преследване по южния скат към с. Кърнаре. Към 20 часа ген. Карцов се завръща в Троян и е тържествено посрещнат. Героичните действия на отряда на ген. Карцов продължават с превземането на с. Христо Даново, Сопот, Карлово и с. Калояново.

Бяха припомнени и усилията на братството на Троянския манастир. Основният принос е на игумена архимандрит Макарий, който организирал разузнавателни акции, осигурявал продоволствието, лазарета и участие във въоръжени действия. Макарий организирал женска хлебопекарна бригада в манастира, която работела денонощно. Хлябът ежедневно се транспортирал до отряда на ген. Карцов, който наброявал 6500 човека. Керваните често се водели от игумена. Манастирът набавя около 200 товарни коне, биволи и мулета.

Тези впечатляващи акции са оставили траен спомен в съзнанието на местното население. 64 години след Освобождението учителят художник Петър Хаджиев започва да създава колекция от графични рисунки – реконструкции. Чрез тях възстановява образа на сгради, свързани с революционните борби, изгорели в пожара от 1877 г. Едни от най-интересните му творби изобразяват преминаването на прохода през януари 1878. Прокудените троянци посрещали минаващите руски войски. Помагали им и местните занаятчии – кираджии. Биволарите братя Раеви от махала Попешка, фамилия Платникови от Черни Осъм, кираджии от Бели Осъм с шейни изкарвали разглобените руски оръдия до билото на прохода. 

Под звуците на траурен марш бяха поднесени венци и цветя от община Троян, музея, СУ "В. Левски". Гражданите склониха глави пред подвига на героите, на почетна стража до паметника на ген. Павел Карцов стояха членове на д-во "Традиция". Предстоеше поднасяне на венци пред паметника на загиналите руски войни край с. Балканец и на Карцовия бук.

 

*Снимки: Д. Калински

Споделяне