Краят на октомври е,  дните накъсяха, а температурите са почти летни. Изнизваше се и тази година, белязана със страх, несигурност и серия от избори. Попитан бях след толкова сблъсъци и тенднции в обществото какво е останало в съзнанието ми, какво е доминиращото чувство. Странно ли е, че една среща с вечността продължава да тежи в определението каква беше за мен годината, която изпратихме? Ето моите аргументи.

Хижарката Емилия Гатева: Все още търся мотивация да остана тук

2021 година за мен и хижа „Амбарица“. За мен това са 9 години работа и живот тук. В историята на хижата това са 9 години на възраждане. Нещо като нейната нова история. Затова и говоренето ми за мен или за хижата е като за нещо общо. Да се работи тук е и да се живее тук. Съдбата ни някак става обща. Моите дела определят съдбата на хижата. А хижата определя и моята съдба. Поне до момента. И не, това не е клише. Абсолютната реалност е.

Една новина, постната от телефона, зарадва българскире туристи, които с тревога следяха как се развива съдебното дело на БТС срещу хижарката на „Амбарица“ Емилия Гатева.

Тази година уникалният Фестивал на боровинките с център високопланинската хижа „Амбарица“ няма да се състои, но от днес най-запалените радетели за амбаришката кауза ще бъдат там като участници в доброволчески лагер. Той не е от сега, а е съпътстващ фестивала и осигуряваше чрез сръчните ръце на ентусиасти от цялата страна необходимото за провеждането му, както и помощ на хижата.